Стив Берри - Легендата за Линкълн

Сноу замълча, после добави:

— Грешката, която допуснали както Смит, така и Йънг, била свързана с многоженството.

Старозаветните пророци като Авраам по правило имали множество жени. Самият Соломон имал 700 съпруги, както и 300 наложници. През 1831 г. Джоузеф Смит отправил молитва към Господ, за да го попита за тази практика, и в отговор получил откровението, че многоженството действително е част от истинския завет, макар че Църквата не дала обществено достояние на тази практика чак до 1852 г.

Многоженство практикували едва около два процента от всички членове на Църквата, като при това всички били избрани по духовни критерии от пророка. В повечето случаи ставало въпрос за по-възрастни жени, неспособни да се грижат за себе си, които влизали в асексуалната роля на втори съпруги, винаги с изричното съгласие на първата жена. Но в корените на многоженството все пак било заложено и умножаването на потомството, защото Господ бил заповядал на всички от своя народ да „сеят семето си“.

Роуан знаеше, че многоженството бе възмутило и накърнило чувството за приличие на американците. Законът „Морил“ от 1862 г. позволил да се отнеме гражданството на всеки, който го практикува. Той бил последван от закона „Едмъндс-Тъкър“ от 1887 г., който обявил многоженството за престъпление.

— Смит и Йънг подценили ефекта от многоженството както за светиите, така и за езичниците — продължи Сноу. — Но вместо да вземат мъдрото решение да се откажат от нещо, което очевидно работело срещу тях, те продължили да го практикуват и настояли за политическа автономия.

Роуан се възхищаваше от това решение.

Светиите се появили в долината на Голямото солено езеро в търсене на убежище. Заселили се в пустош, която никой не пожелал, и поставили основите на общество, в което Църквата и властта били в хармония. През 1849 г. създали временно правителство и пожелали да бъдат обявени за американски щат. Нарекли го Дезерет — названието било взето от „Книгата на Мормон“ и означавало „пчелен кошер“, символ на трудолюбието и сътрудничеството. Границите на щата трябвало да обхващат днешната територия на щатите Юта и Невада, по-голямата част от Калифорния, една трета от Аризона и отделни части от Колорадо, Уайоминг, Айдахо и Орегон. Молбата да бъдат обявени за щат била отхвърлена. Конгресът все пак приел новата земя със статут на територия, но със свити граници и името Юта. За първия й губернатор бил определен Йънг, който успял да запази непокътнат съюза между Църква и държава.

— От една страна — каза Сноу, — ние сме искали да станем част от по-голямата общност. Да подпомагаме националното благосъстояние. Да бъдем добри граждани. Но от друга, сме настоявали на правото си да живеем така, както намерим за добре.

— Това е било въпрос на вяра. Въпрос на лична свобода. Многоженството е било част от нашата религия.

— Хайде сега, Тадеъс. Ако нашата религия беше изисквала от нас да убиваме други хора, нима щяхме да получим свободата да я изповядваме? Този аргумент е слаб и незащитим. В чисто физически смисъл многоженството е грешка. Трябваше да го осъзнаем много по-рано от хиляда осемстотин и деветдесета година, когато най-сетне сме взели интелигентното решение да го отменим за вечни времена.

Роуан не беше съгласен.

— Бригъм Йънг е взел много мъдри решения — продължи Сноу. — Бил е ефективен администратор, истински визионер. Дължим много на делото му. Но и е допуснал грешки. Това, че не е успял да ги признае приживе, не променя този факт.

Роуан реши да не възразява на Сноу. Имаше нужда от информация, а спорът не беше най-добрият начин да насърчи свободната комуникация помежду им.

— Трябва да поговорим за Пророчеството за Белия кон — заяви Сноу.

Роуан го изгледа вторачено. Правилно ли беше чул?

— Знам за твоите проучвания в тайните архиви. Наясно съм докъде е стигнал брат Саласар в изследванията си. И двамата полагате много усилия, за да изучавате това пророчество.

Роуан реши да не се крие.

— Искам да открия нашата голяма тайна, Чарлс. За всички нас е нужно да я открием.

— Тази тайна е загубена отдавна.

Но каруците, които бяха открили в пустинята, бяха нов източник на надежда.

— Взех решението, след като ми се обади вчера — продължи Сноу. — Нещо ми подсказа, че това е правилното място.

По-възрастният мъж се беше задъхал и замълча, за да си почине.

— Пророк Бригъм е скрил великата ни тайна — каза Роуан — с намерението някой ден да я открием.