Стив Берри - Легендата за Линкълн

Сноу поклати глава.

— Не можем да сме сигурни в това.

Двамата с пророка бяха единствените хора, които можеха да водят този разговор, защото никой друг не беше посветен в историята. За нещастие, двамата знаеха различни части от нея. Роуан беше научил своята с много усилия и проучвания — както в Юта, така и във Вашингтон. Онова, което знаеше Сноу, му беше предадено от неговия предшественик. И точно него искаше да научи Роуан сега.

— Всеки пророк след Бригъм Йънг се е сблъсквал с една и съща дилема. Надявах се да ме отмине, но… — Сноу посочи дървената кутия. — Хайде, отвори я.

Роуан отвори капака. Вътре имаше множество изпокъсани документи, всеки от които беше надеждно запечатан във вакуумиран пластмасов плик. Бяха най-вече книги и стари вестници, пострадали тежко от времето и влагата.

— Това е всичко, което успяхме да спасим от летописния камък през деветдесет и трета — обясни Сноу. — Почти всички са маловажни писания отпреди много години. С изключение на двата документа най-отгоре.

Роуан вече ги беше забелязал. Бяха два отделни листа с потъмнели краища, сякаш бяха изгорени. Но написаното беше оцеляло.

— Разгледай ги — каза му пророкът.

Роуан вдигна първия. Почеркът беше стегнат и дребен, а мастилото беше избледняло и едва се разчиташе.

Страхувам се, че в маслото са попаднали твърде много косми за доброто на маслото. Онези, що се стремят към зли дела, биха възжелали — сега, когато от страшната Гражданска война остана единствено споменът — отново да привлекат вниманието към нас и да сторят тъй, че да бъдат изпратени войски, които да ни съсипят. Те открито обявяват своите намерения да скършат властта на духовенството и да унищожат нашата свещена организация. Преди смятах, че съжителството с тях е възможно. Вярвах, че съглашенията трябва да се уважават. Но за нас не е добре да се смесваме със света и по този начин да се надяваме да се сдобием с благосклонност и приятелство. Опитах се да сторя тъй, както е редно и благоприлично. През целия си живот не отворих дума за това пред никого. Наместо туй сега оставям следното съобщение на онези предани на вярата, които ще дойдат след мен. Знайте, че носим една тегоба, с която ни натовари самият Линкълн, но която ние поехме доброволно. Когато избухна Гражданската война, аз видях как се сбъдва Пророчеството за Белия кон. Пророк Джоузеф беше предвидил всичко, което в крайна сметка се случи, включително нашето преселение в Скалистите планини и собствената си кончина. До 1863 г. съдбата на Конституцията действително висеше на косъм и точно както се твърдеше в пророчеството, Конгресът прие закон, който целеше нашето унищожение. Затуй аз изпратих емисар при господин Линкълн. Той го приел вежливо и без официалности. Мисията на моя пратеник беше да запита за напредъка по отношение на признаването ни за щат, но господин Линкълн избегнал този въпрос. Вместо това аз получих следния отговор. Линкълн пишеше, че ще ни остави на мира, ако и аз го оставя на мира. Точно това бяхме чакали да чуем през всичките тези години. Единственото, което някога сме искали, е свободата да живеем според вярата си. Линкълн ни познаваше от Илинойс. Беше казал на моя пратеник, че е чел „Книгата на Мормон“, което беше окуражителна новина. Но нямаше да е мъдро да се постига съгласие с който и да е президент, ако не получим някакво уверение, че условията ни ще бъдат спазени. Това е било заявено на Линкълн, който предложил нещо от достатъчна важност, за да ни увери, че наистина възнамерява да спази думата си. На свой ред той настояваше за същото — желание, което аз удовлетворих. И двамата приехме предложението на другия, тъй щото и двете страни да спазят условията на съглашението. За нещастие, господин Линкълн си отиде от този свят, преди която и да е от двете страни да върне своята гаранция на другата. Никой представител на правителството не е питал за тях, което ме води до заключението, че никой друг освен мен не знае за съществуването нито на едната, нито на другата. Затуй запазих мълчание. И тъй изпълних и останалата част на пророчеството, в която се твърди, че ще бъдем Белият кон и спасителят на нацията. Но пророк Джоузеф освен това ни призоваваше да защитаваме Конституцията на Съединените щати, тъй като ни е дадена по Божие вдъхновение. А това все още не се е случвало, поне не по мое време. Гаранцията, която дадох аз на господин Линкълн, беше тайното местонахождение на нашето богатство. Още от идването на федералните войски през ’57 г., светиите говорят за нашето изгубено злато. Сега ви казвам, че това злато съвсем не беше изгубено. Напротив, то бе употребено за добро. Направих карта, която указваше къде е неговото скривалище, като на същото място скрих и онуй, което ни повери господин Линкълн в замяна. Два месеца след като бяхме сключили нашия договор, Линкълн ми изпрати телеграма, в която ми казваше, че Самуил Ламанита пази нашата тайна във Вашингтон, сред Словото, което ми даде голямо успокоение. Освен това казваше, че пази най-важната част от тайната близо до себе си всеки ден. В отговор му казах, че провидението и природата охраняват неговата гаранция. Той сякаш се радваше на великата тайна, която създадохме заедно. Пророк Джоузеф беше прав във всичко, което провидя. Дано и вие да бъдете прави във всичко.