Стив Берри - Легендата за Линкълн

Той посочи един откъс на екрана. Беше от решението по делото „Тексас срещу Уайт“.

Тя го прочете отново.

Следователно нашето заключение гласи, че Тексас е останал щат и щат от Съединените щати независимо от трансакциите, за които става дума. И според нас това заключение не противоречи на нито един закон или декларация от нито един представител на националната власт, а е в пълно съответствие с цялата поредица от закони и декларации от самото начало на бунта.

— Проклетият Върховен съд си е останал на повърхността — каза Дейвис. — Решението им е било продиктувано от политически, а не от юридически съображения. Авторът на този документ, върховен съдия Салмън Чейс, е работил в кабинета на Линкълн. Какво е трябвало да каже? Че цялата Гражданска война е била противоконституционна? Че отцепването е било законно? А, и между другото, шестстотин и двайсет хиляди души са загинали напразно?

— Не се ли изразяваш малко мелодраматично?

— Съвсем не. Решението по делото „Тексас срещу Уайт“ си остава решаващият прецедент на Върховния съд по въпроса за отделянето. Ако някой щат се опита да се отцепи, всеки съдия в страната веднага ще постанови, че това действие противоречи на Конституцията, като се позове на прецедента от делото „Тексас срещу Уайт“.

Стефани знаеше, че това е точно така.

— Но решението изобщо не е взето единодушно — каза Дейвис. — Трима съдии са гласували против.

Тя отново се вторачи в думите на екрана.

И според нас това заключение не противоречи на нито един закон или декларация от нито един представител на националната власт.

Стефани отново чу в главата си думите на Едуин:

— Ами ако сега знаем нещо, което Върховният съд през хиляда осемстотин шейсет и девета не е знаел?

Ами ако наистина беше така?

Дания

Нито една дума на Касиопея не се беше харесала на Малоун.

Люк се беше върнал навреме, за да улови края на разговора. „Запази спокойствие“, сякаш искаха да кажат очите му. Колежанчето очевидно знаеше за връзката му с Касиопея.

— Нека да те закарам обратно в хотела — предложи Саласар.

Малоун посочи към отворената врата на два метра от тях и те се вмъкнаха в една тъмна прожекционна зала. Вътре имаше меки столове, обърнати към огромен видеоекран — очевидно модерно допълнение към старото имение.

Двамата се притиснаха към стената. Малоун чу раздвижване в кабинета, а след това стъпки в коридора навън. Можеха да видят Саласар и Касиопея през полуотворената врата. Малоун видя как Саласар улови Касиопея за ръката, притегли я към себе си и я целуна. Тя се сгуши в прегръдките му и го погали по раменете.

Гледката го изпълни с гняв и неудобство едновременно.

— Отдавна исках да направя това — каза й Саласар. — Така и не те забравих.

— Знам.

— Какво ще правим сега?

— Ще се наслаждаваме на времето си заедно. Липсваше ми, Хосепе.

— Но ти със сигурност си обичала и си била обичана.

— Така е. Но това, което имахме ние двамата, беше специално, и двамата го знаем.

Саласар отново я целуна. Нежно. С любов.

Стомахът на Малоун се сви.

— Мога да остана тази вечер — предложи Касиопея.

— Няма да е разумно — отговори Саласар. — И за двамата.

— Разбирам. Но искам да знаеш, че исках да го направя.

— Знам и то означава повече за мен, отколкото можеш да си представиш. Ще дойда да те взема утре към десет. Бъди готова.

— Къде отиваме?

— В Залцбург.

Двамата продължиха по коридора и се изгубиха от поглед. Отвори се врата, после се затвори отново. Няколко секунди по-късно изръмжа автомобилен двигател, после шумът от колата потъна в далечината.

Малоун стоеше неподвижен като статуя, а сърцето му биеше като барабан.

— Добре ли си? — попита го Люк.

Малоун рязко се върна към настоящия момент.

— Защо да не съм? — попита той.

— Това е твоето момиче, а…

— Да не съм в гимназията? А и откъде знаеш, че е моето момиче?

— Познах от три пъти. Виж, ако бях на твое място, и мен щеше да ме заболи.

— Не си на мое място.

— Добре. Разбрах. Не искаш да говорим за нея.

— Стефани ли ти нареди да не ми казваш, че и тя е замесена?

— Двамата със Саласар не биваше да са тук. Задачата на Вит беше да го държи далече от имението тази вечер.

— Задачата? — повтори Малоун.

— Тя помага на Стефани. Прави й услуга. Разбрахме, че едно време двамата със Саласар са се познавали. Били са… близки. Очевидно. Току-що станахме свидетели. Стефани я помоли да се свърже с него и да види какво ще може да научи. Тя просто го обработва.