Джеймс Паттерсон - Магазинът

— Добро утро. Аз съм Джейкъб Брендайс. — Млъквам за миг. Не съм посрещнат от аплодисменти. Аз съм пълен идиот. Това е пресата, а не тълпа от фенове. Заговарям отново: — Всички знаем защо сме тук. Вие знаете защо сме тук…

Защо продължавам да го повтарям? Естествено, че знаят защо са тук.

— От утре истинската и нецензурирана версия на „Истината“ ще бъде налична. Хората, които искат да научат истината за „Магазинът“, могат да я намерят на новия сайт WrittenTruth.com. Ще ви я доставят до двадесет и четири часа. Ако не можете да чакате толкова, книгата ще бъде налична във всички независими книжарници, които все още не са погълнати от „Магазинът“. Ако се наложи, ще дойда с камион на Таймс Скуеър и лично ще продавам екземпляри на онези, които искат да я прочетат.

Откъслечен смях. Тишина.

— Знам, че всички имате много въпроси…

Изведнъж настъпи експлозия от ръце и викове от рода на „Господин Брендайс“… „Джейкъб“… „Господин Брендайс“…

Вдигам ръце. Заговарям силно в микрофона. Гласът ми кънти в залата.

— Много ще се радвам да ви разкажа в подробности как постигнах всичко това. Но ще го направя някой друг път. Сега искам да ви запозная с основното: няколко изключителни личности — семейство и приятели — тайно взеха участие в плана от самото начало. Всички играехме роли, които да накарат „Магазинът“ да повярва, че пишем един тип книга, а в действителност пишехме книгата, която издаваме сега.

— Чудесните ми деца, Линдзи и Алекс, постоянно правеха видеа на чудесната ми съпруга, Меган, и на мен, макар злобно да се възпротивявах. После те изпращаха записите на „Магазинът“. „Магазинът“ смяташе, че децата ми им сътрудничат, но вместо това те просто се уверяваха, че „Магазинът“ ни записва на камерите си за наблюдение. „Магазинът“ не знаеше, че всичко това беше едно огромно представление, внимателно планирана пиеса… трябва да добавя, че изпълнението беше много опасно. „Магазинът“ повярва в историята, която им предложихме — луд баща пише книга, а съпругата и децата са толкова лоялни към „Магазинът“, че… е, схващате основното.

— Що се отнася до другите, които ни помогнаха да осъществим плана си… всички са в книгата. Достатъчно е да спомена, че двамата с Меган вербувахме неколцина от съседите си — Мари, Бъд и Бете, — които да вземат участие в схемата. Дори лошият шеф на Меган, Сам Рийд, имаше някои тайни сметки за уреждане с мениджмънта на „Магазинът“. Затова Сам също се присъедини към трупата ни.

— За минута ще надникна зад кулисите. Все пак съм писател, а не актьор и искам да поговорим за двама от най-невероятните хора, които през цялото време бяха извън полезрение — две жени, които направиха също толкова много, колкото мен, за да може тази книга да види бял свят.

— Да, аз написах книгата, истинската книга, истинската „Истина“, но тя нямаше да бъде реализирана без непрестанната подкрепа и изключително находчивия разум на най-важната и честна издателка в света, Ан Гутман.

Посочвам с ръка към нея и тя се приближава до микрофоните. Гласът й е силен и уверен. Както мама обичаше да казва: „Можеш да разбереш колко е умна по гласа й“.

— Джейкъб Брендайс написа брилянтна книга при изключително тежки условия. Аз бях помощник, фен и гражданин. Гордея се, че станах част от всичко това.

Двамата с Ан се прегръщаме и сега аз — о, мамка му, очите ми се пълнят със сълзи — я заменям пред микрофоните.

— Аз… аз… понякога бях много арогантен… държах се отвратително с нея, но тя никога не се отказа от мен… аз… преди деветнадесет години аз… направих правилния избор. Това е Меган.

Съпругата ми излиза. Изглежда зашеметяващо. Истинска нюйоркчанка: черни панталони, черна риза и вързана с бяло шалче коса. Докато се целуваме — с ръка на сърцето мога да си призная, че целувката ни е много страстна — Алекс и Линдзи се присъединяват към нас.

— Обичам ви — повтарям отново и отново на тримата. Прегръщам ги толкова силно, че имам чувството, че ще го правя, докато не се пръснат.

— Йей — провиква се Алекс. — Групова прегръдка!

Не мисля, че някой от нас желае тази прегръдка някога да свърши. Меган отпуска глава назад и ме поглежда в очите.

— Има само още едно нещо, което искам да ти кажа.

— Какво е то? — питам аз.

По бузите й потичат сълзи.

Поглежда ме. Отговаря:

— Тупа-лупа.

Когато започнах да пиша „Истината“, бях толкова изпълнен с гняв и самодоволство, че нямах представа какво точно искам да постигна, освен да разкрия политиката и процедурите на „Магазинът“.