Джеймс Паттерсон - Магазинът

Момичето ми връща няколко банкноти и монети ресто. Излизам навън и започвам да прибирам покупките в джобовете си. Сред парите си намирам визитка. Празна е, с изключение на написаното: „Провери си съобщенията“.

Връщам се обратно в магазина. Момичето зад касата е изчезнало. Заставам пред една витрина, зад която е изложен овлажнител за кожа.

Отварям съобщенията си възможно най-бързо. За тези няколко секунди си мисля, че може да са ми писали Ан, Меган или някой тъпак от „Магазинът“… Съобщението гласи:

Здрасти Джей, провери раздела „Магазинът за книги“. Много е яко.

Потните ми пръсти се движат по-бързо от всякога. Отивам на Гугъл. Той ме прехвърля на основната страница на „Магазинът“. Точно под глупавите банери, които рекламират тостери, легота и големи бански костюми, се намира това:

Книгата, която целият свят очаква…

Истината

Блокбастърът, който ще отвори широко вратите на „Магазинът“

Връщам се в „Хотел“ и кликвам върху линка, на който пише: „Прочетете всичко за книгата. Веднага!“. Екранът се изпълва с типография, която трябва да наподобява ръкописни букви. Те гласят: „Как да направим живота ви по-добър днес?“.

Знам какво е потребителското име на Меган (Major345Meg) и паролата й (LindsAlex9#9). За секунди се прехвърлям на страницата „Книги, Електронни четци, Аудио“. Показалецът ми буквално се поти. Ръцете ми треперят. Имам чувството, че съм на път да натисна бутона, който ще започне ядрена война.

В известен смисъл може би съм прав за това. Това е или началото, или краят на личната ми, ненормална ядрена война.

Бум! Ето я!

Най-смелото разобличаване на

най-важния и влиятелен уебсайт в света

Зад кулисите на „Магазинът “

Анонимният автор ни разкрива истината

за най-известната компания в света

Истината

Потопете се в невероятния свят на „Магазинът“

Ръцете ми треперят още повече, когато натискам бутона „Сваляне“. След тридесет секунди на екрана се появяват думите „Свалянето завърши“. Отивам на глава 1, страница 7. Истинско изпитание както за очите, така и за търпението ми е да чета на този малък и калпав дисплей на мобилния ми телефон. Постоянно трябва да увеличавам шрифта и да го намалявам, за да мога да премина на следващата страница.

Но какво от това? Това е „Истината“. И тя не е за вярване.

Какво намирам ли?

Това въобще не е моята книга.

Това въобще не са моите думи.

Името ми дори не е на корицата.

Майка му стара. Това не е моята книга. И аз не съм авторът.

Тази измама е епична, тя е истински пример за гения на „Магазинът“.

Това е една отвратителна ода за брилянтността на Томас П. Оуенс. В ръкописа дори го наричат „нашият обичен основател“.

Прелиствам страниците и главите. Независимо къде ще погледна, намирам единствено глупости. Чета как „Магазинът“ е „направил Америка едно по-добро място за живеене, защото й е дал по-добро място за пазаруване“.

Според тази версия на „Истината“ „Магазинът“ не е заинтересован от правенето на печалба поне още петнадесет години (глупости!). „Магазинът“ предлага по-ниски цени на всяка стока, която продава — от лекарства, през косачки до памперси и специално изработени мебели (глупости!). „Магазинът“ запазва неприкосновеността и личните данни на всичките си клиенти. „Без доверието на нашите партньори не бихме имали никакъв бизнес“ (двойни глупости!).

Започвам да прелиствам с невероятна скорост. На всеки петнадесет страници разпознавам по едно изречение от оригиналния ми ръкопис. Обикновено е нещо безобидно от рода на: „И това беше част от голямата мечта на Томас П.‍ Оуенс“.

Зарязвам книгата и отивам на страница, която носи заглавието: „Какво мислят другите клиенти за тази книга? Вижте оценките от 2 до 6+“.

Ето му предизвикателство за „Магазинът“. Това трябва да е най-мразената книга в Америка.

Един от читателите е написал: „Казано накратко: тази книга не струва. Скучна работа. Твърда 2-ка, защото е фалшива. Твърда 2-ка, защото е глупава. Твърда 2-ка, защото е адски тъпа“.

Друг читател е изразил следното мнение: „Предполагам, че авторът се е срамувал да сложи името си върху този боклук. Не го виня — него или нея“.

Лежа на миризливото легло в хотела. Затварям очи. И бързо… бързо се изправям до седнало положение, сякаш стаята е пламнала.

Усмихвам се. Усмивката ми става още по-широка. След малко се превръща в смях. Смехът е неудържим.

Изморен и сънен съм.

Въпреки това ставам от леглото.