Джеймс Паттерсон - Магазинът

Вместо това просто отговорих спокойно и нормално:

— Моля ви. Защо всички не ме оставите на мира? — И изкрещях, доколкото ми държеше гласът: — Моля ви!

Двамата глупаци от двете ми страни се приближиха по-близо, в случай че се наложеше да се намесят.

Лудият ми мозък заработи в друга посока: трябваше да намеря начин да избягам. Трябваше да намеря начин. Допреди няколко дни смятах, че книгата ми е много важна и завладяваща, но сега вече знаех, че е нещо повече от шедьовър, тя беше книга, която щеше да се пребори със злото и да ни върне свободата, преди да е станало прекалено късно. Дали не бях поредният луд, или просто се водех по Петото евангелие?

Не бях сигурен, но трябваше да продължавам да се боря.

Интервюиращият от Сан Франциско се изправи и застана пред мен. Заговори ми бавно и уверено и постоянно вкарваше една много дразнеща фраза в речта си: „Разбираш ли ме какво ти говоря, Джейкъб?“.

Тресях се от гняв. Очите ми се напълниха със сълзи. Тениската ми беше подгизнала от пот.

— Тук сме, за да ти помогнем. Разбираш ли ме, Джейкъб? Ще те отведем обратно в Ню Бърг и ще те запишем в клиника за подобряване на държанието, където наново ще ти бъдат преподадени концепциите за щастлив живот. Разбираш ли ме, Джейкъб? Всички вярваме — семейството, приятелите и специалистите от психотерапевтичната група на „Магазинът“, — че за четири-пет седмици ще бъдеш по-добре и ще станеш по-силен и по-щастлив. Разбираш ли ме, Джейкъб?

Докато този ме разсейваше с празните си приказки, групата за интервенция ме заобиколи от всички страни. Въпреки милите им думи и съжалителните им физиономии изпитвах страх от тях. Имах чувството, че съм жертвата на тълпа, готова да ме линчува.

— Ние ще сме с теб, татко — увери ме Линдзи.

— Обичам те, скъпи — заяви Меган.

— Предупредих те за тази книга, баща ми — допълни Алекс.

Плешивият и русият бяха застанали от двете страни на стола ми.

Бъд заговори почти шепнешком:

— Така е най-добре за теб, Джейк. Не се сърди. Не се ядосвай.

Сълзите пробиха през клепачите на очите ми. Усетих соления им вкус. Голите ми колене трепереха.

Всичко беше заради яростта ми към безсрамната им интервенция.

Те смятаха, че са ме убедили във важността на мисията си.

Сълзите ми потекоха още по-бързо. Станах на крака. Глупаците увиха ръце около лактите и китките ми.

— Спрете! Моля ви, спрете! — изкрещях аз.

Седнах обратно на стола и спокойно изрекох онова, което исках да кажа:

— Разбирам. Наистина. Благодаря на всички ви. Ще направя каквото поискате.

Сработи.

Човече , казах си, ако още съм жив за следващите оскари, трябва да дадат един и на мен. Бете, Бъд и Мари зареваха толкова силно, че имах чувството, че са се появили три нови водопада. Децата и съпругата ми ме прегърнаха и ми благодариха. Жената от интервюто в Сан Франциско ме нарече добър човек. Плешивият глупак ми каза, че съм умен човек. Маги Пайн изрази надеждата си да съм опрощаващ човек.

— Бях въвлечена в интервенцията в самия край — обясни ми тя.

— Приятелката ни Ан знае ли нещо за това? — попитах аз.

— О, не. Само тази малка група за интервенции е наясно — отвърна Маги, която се спогледа с Меган с усмивка на лице. Две кучки съучастнички. Русокосият глупак застана до мен и също се ухили.

Маги отиде в кухнята. Блонди каза, че трябва да говори с мен. Копелето, което беше нахлуло в дома ми и беше откраднало нещата ми, сега се държеше като най-милия тип на света.

Меган и децата го слушаха много внимателно, докато говореше.

— Ето какъв е планът, Джейк.

Джейк?

— Един от нашите хора ще закара колата ти обратно в Ню Бърг. Има още няколко автомобила, с които дойдохме тук.

Един от тях ще отведе семейството ти в семейната къща. Аз, ти и Бияча [16] Бияч — бялата топка в билярда, която се нарича топка бияч. — Бел.‍ прев.‍ …

Спрях да слушам на мига. Прякорът на плешивия беше Бияча? Нямаше ли нищо против един плешив мъж да бъде наричан по този начин? А и биячите не бяха ли винаги бели? Този тип беше черен. Освен това трябваше да има истинско име, собствено име…

— Господин Брендайс, слушате ли ме? — попита Блонди.

Господин Брендайс. Къде отиде Джейк? Вече ми говореше на фамилия, както когато ми открадна лаптопа, опустоши кабинета ми и ме подложи на тази лудост.

— Да, разбира се — отвърнах аз.

— Както вече казах, аз, вие и Бияча ще се върнем в Ню Бърг с нашата кола. Ще разполагаме с шофьор и помощник-шофьор…