Джеймс Паттерсон - Магазинът

Докато вървях към малката баня, свързана с гостната, забелязах малка антика в рамка, която висеше от стената. На нея пишеше, че е създадена от момиче на име Маги Ди през 1822 и имаше цитат от Библията:

Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ. [15] Матей 24:42. — Бел. прев.

Не можех да споря с това.

В банята нямаше душ, само вана. Къпането в такава никога не ми се беше струвало особено смислено. Не бях човек, който обичаше да кисне в собствената си мръсна вода. Затова дадох всичко от себе си, за да махна мръсотията и потта от тялото си, като клечах пред мивката на ваната. Наврях глава под течащата вода, за да я измия. След това насапунисах тялото си и също го изплакнах.

На една малка масичка до ваната имаше всички необходими декори за такава спретната баня: изсушени цветя в буркан, гравирано сребърно огледалце и сребрист гребен. На масичката беше оставена пудра — с аромат на лилия.

Избърсах се с една голяма бяла кърпа, след което взех решение, което беше много дръзко за мен. Нанесох обилно от приятно миришещата пудра по тялото си.

Тъй като бях оставил вратата на банята отворена, нямах проблем да чуя почукването на вратата на гостната. След малко изскърца и се отвори.

— Джейкъб — чух да казва един глас. — Джейкъб, аз съм. Маги.

— Чакай малко — провикнах се в отговор. — Тъкмо си вземах душ… хм… не точно душ… Просто се изкъпах. Какво става?

Въпросът ми беше зададен с лека нервност в гласа ми, докато увивах кърпата около себе си и се опитвах да я стегна колкото се може по-здраво.

Преди да се върна в стаята, се погледнах в старото огледало над мивката. Казвам ви — без излишна скромност, — че не бях никак приятна гледка: космите на гърдите ми бяха посивели от пудрата, а ръцете и краката ми бяха нелепо кльощави.

— Едва не ме хвана гол — казах на Маги.

— Съжалявам. Трябваше да изчакам да ми отвориш, а не да влизам направо.

— Няма проблем. Ние сме приятели — отвърнах аз и на лицето ми се появи една от онези усмивки, които хората наричаха глуповати и малоумни.

— Донесох ти кафе и портокалов сок. — Маги посочи към масата до тясното легло. На дървен поднос имаше красива малка чашка, от която се издигаше пара, и малка кана с портокалов сок.

— Изглеждаш ми изморен, Джейкъб — отбеляза домакинята ми.

— Да, дори не знам дали съм успял да подремна тази вечер. Когато подобно нещо се случи, можеш да бъдеш напълно сигурен, че нощта не е била лека.

Тениската ми беше оставена на леглото. Нахлузих я през главата си, но се притесних, че когато тръгна да провирам ръце през ръкавите, ще разхлабя кърпата около кръста си.

— Чакай — каза Маги. — Дай да ти помогна.

Тя дойде при мен.

— Хей, използвал си пудрата. Много ми харесва. Напомня ми за баба ми.

— Чудесно. Често напомням на момичетата за бабите им.

Маги се засмя и изпъна тениската върху раменете ми.

През цялото време държах възела на кърпата си.

Домакинята ми имаше намерение да дръпне тениската ми надолу, но вместо това си удари ръката силно в гърдите ми и от тях се надигна облак пудра.

Тя сложи ръка отново на гърдите ми.

— Какво мислиш? — попита ме.

Известно време не казах нищо. Маги също не направи нищо.

Най-накрая наруши първа настъпилата тишина:

— Предполагам, че не искаш — отговори си на въпроса сама.

— Е… — млъкнах за миг, след което добавих: — Предполагам, че не искам.

Маги отиде до вратата и ми каза да си изпия спокойно кафето. Тя щяла да бъде долу. Щяла да препече филийки. Или нещо друго. Можела да направи царевични мъфини. Не, препечените филийки са супер. В интерес на истината не закусвам. Може би понякога мога да хапна някаква зърнена закуска. Имала от оризовите кубчета. Не. Не, благодаря ти… След което внезапно излезе от стаята и затвори вратата след себе си.

Не мисля, че въздъхнах от облекчение, но изпитах такова. Също така бях тъжен.

Вероятно изглеждах нелепо — с наполовина облечената ми тениска и разхлабената кърпа. Изтупах колкото се може повече от миришещата на баба й пудра от себе си.

Имах намерение да си изпия кафето и портокаловия сок и да се облека на спокойствие.

Това обаче нямаше как да се случи.

— Джейкъб! Слизай долу! Веднага!

Отне ми само секунда да разпозная гласа на Маги.

В следващия миг чух сирени. През прозореца на стаята ми нахлу ярка светлина.

— Джейкъб! Моля те! Побързай!

Изоставих спокойната гледка към Гуузън Вали, на която се наслаждавах. Облечен само по белите си тениска и боксерки, побягнах от стаята и заслизах по стълбите, като вземах по две стъпала наведнъж.