Джеймс Паттерсон - Магазинът

— Не. Не че няма работа, но не е прекалено тежка — отговорих аз.

— Също така е отслабнал с около пет килограма от последния път, в който го видяхте — добави Меган. — Без да иска да го прави.

— Моля? Вие тримата да не сте се обединили срещу мен? Може би ми трябва малко грим.

Засмях се, но никой не ме подкрепи. Ядосах се, но никой не ми обърна внимание.

— Слушай, Джейкъб — започна Бете, — не искам да ти се меся в живота, но да си прекалено слаб е също толкова лошо, колкото да си прекалено дебел.

Меган каза „Амин“. Погледнах я с моя „какво, по дяволите, става тук“ поглед. Тя ми се усмихна и ми отговори:

— За твое добро е.

Когато някой кажеше, че нещо е за твое добро, обикновено не беше. Най-много ме нарани фактът, че съпругата ми веднага се присъедини към бандата „да направим Джейкъб на пихтия“.

За щастие, се появи един сервитьор, който да вземе поръчката ни (на електронен таблет, разбира се; май бях последният човек в Америка, който все още използваше добрия стар молив).

Съпругата ми си поръча водка с тоник. Бете пожела диетична кола. Бъд си взе сода („И да не вземеш да сложиш лимон в нея!“). Аз си поръчах „Чивас“ с лед.

— Вие да не сте отказали алкохола? — попитах аз.

— Не точно — отвърна Бете. — Просто се опитваме да пием по-малко. Това винаги е от полза.

Зачудих се на последните й думи, че това било от полза.

Меган обясни на приятелите ни, че сме се опитали да ги намерим, когато сме пристигнали в Сан Франциско.

— Не дойдохме веднага тук, след като ни прехвърлиха — обясни Бете. — Първо ни изпратиха в Сан Диего.

— Сан Хосе — поправи я Бъд.

— Ох, всички тези светци — обърка се съпругата му. — Клара, Моника, Анита, Диего, Клементе. През половината време не мога да си спомня къде съм.

— Кажете ни — подкани ги Меган — какво търсите тук? Изпарихте се от Ню Бърг за една вечер.

— Честно казано, наистина си тръгнахме много бързо — обясни Бете. — Някакъв шеф от „Магазинът“ се обади и ни каза, че са изпратили кола, която да ни откара до летището, където ни очаквал частен самолет, който да ни отведе в… — тя се подвоуми за момент — … Сан Хосе. Сега живеем и работим там. Само на час оттук. Аз съм назначена в центъра за обработка на поръчките в Сан Матео… Ето на, поредният светец.

Бете и Бъд се спогледаха с грейнали погледи и широки усмивки. В интерес на истината не бяха спрели да се усмихват от момента, в който ги зърнахме.

Трябваше да сменя темата. Опитах се, но не успях.

— Вижте, ние сме ви приятели. Вие бяхте най-големите ни дружки в Ню Бърг. Кажете ни какво стана — приканих ги аз може би малко по-настоятелно от необходимото.

— Стана точно това, Джейкъб, което ви казахме — отвърна Бъд. Усмивката се беше изпарила от лицето му. — Обадиха се. Казаха ни, че искат да се приготвим. Самолетът ни чакаше. Така че се приготвихме . И ни прехвърлиха.

Започвах да ставам много нетърпелив. Гласът ми загърмя.

— Кои, по дяволите, са „те“? Кои са тези „те“, които са се обадили? И защо е трябвало да се изнесете за една вечер, веднага? Какво точно означава да те прехвърлят? Отговорете ми. Кажете ми. Вие двамата просто се изпарихте. Това не е нормално! Не е естествено!

— Успокой се, Джейкъб — нареди ми Меган.

— На нас ни се стори напълно естествено — отвърна Бете.

— Не е! — изкрещях аз. — Не е напълно естествено да те отведат на ново място по средата на нощта. Нещата не се случват по този начин в нашия свят.

Последва дълго мълчание. Отпих голяма глътка от уискито си. Бъд първи наруши тишината:

— Точно така се случват нещата в този свят. И ако поради някаква причина това не ти се струва естествено, няма проблем. За нас обаче е точно такова.

На масата за кафе пред нас започна да свети бутонът за нова поръчка. Никой от нас не му обърна внимание и след малко спря.

Бете се опита да смекчи положението. Сладкият й меден глас се намеси в разговора, сякаш нищо неприятно или лошо не беше казано до момента.

— Точно така се осъществява едно прехвърляне — обясни тя. — Частен самолет и хоп-хоп-хоп, вече сме в Сан Хосе.

— Само за няколко часа? — учуди се Меган. — Това е невероятно.

— Всъщност е малко зловещо — казах аз. Съпругата ми се протегна и потупа нежно ръката ми. Бях се превърнал в експерт по казването на неправилните неща. Меган пък от своя страна се беше превърнала в експерт по спасяването ми.

— Не смятам, че е зловещо — заяви тя. — Мисля, че е доста готино.

— Полетът беше много луксозен. Разполагаше само с шест места, имаше кухня, бар… — започна да се обяснява Бъд.