Джеймс Паттерсон - Магазинът

Лин се засмя. След малко добави:

— Този път аз написах темите.

Разбира се, нямаше как да си държа устата затворена:

— Я ми разясни, ти измисли темите и ги сложи в торбата или темите ти бяха дадени и ги сложи в торбата?

Единият от мъжете, който играеше бадминтон, отговори:

— По малко от двете. Наистина няма значение откъде идват темите.

— Звучи ми много забавно — заяви Меган.

Бях едновременно горд и нервен, че съм женен за жена, която може да лъже толкова убедително.

— Меган, ти ще теглиш първата тема — каза Лин. След малко добави: — Джейкъб, ти можеш да я прочетеш.

Всички аплодираха, а Бъд се провикна:

— Давай, Меган. Избери някоя добра.

След няколко секунди съпругата ми ми подаде листче.

Прочетох първата тема за „Магазинерската беседа“.

— Запазване на поуни. — Обмислих написаното и побързах да добавя: — Може би трябва да е „опазване“, а не „запазване“.

— Не, правилно си е — отвърна един пълен тип на средна възраст. — Вдигна се голяма врява около онова индианско гробище, което намериха, когато започнаха да копаят за новата плантация. Някои смятат, че трябва да бъде оставено на мира, а други не дават и пет пари. Индианците…

— Местните американци — поправи го Марк Стантън.

— Аха, местните американци… ги няма.

— Е, не мисля, че това решение е наше — намеси се Мари Димано. — Хората от „Магазинът“ трябва да решават такива неща.

Намеси се и Бете. Звучеше весела, но гласът й беше непоколебим:

— Точно така. Защо въобще да участваме в каквото и да било решение?

Двамата с Меган бяхме наясно, че Бете е саркастична, но се зачудих колко от другите също го бяха осъзнали.

Забелязах как Бъд потупа нежно ръката на съпругата си, сякаш й казваше „Успокой се, скъпа“.

— Тегли следващата тема, Меган. Гледай да не е толкова спорна — каза Бъд.

— Ще дам всичко от себе си — отвърна съпругата ми. Съвсем скоро имах нова тема за четене: — Корнхъскърски футбол!

Там, откъдето идвам, спортните „дискусии“ можеха да доведат до писъци, заплахи и извадени пистолети. Съвсем скоро научих, че положението в Ню Бърг не е много по-различно.

— Тази година са просто шайка шибани загубеняци — заяви един тип с шкембе, който по ирония на съдбата носеше тениска на Небраска.

— На мен ми изглеждат като победители — заяви бабанката от лекцията на Уернър.

Намеси се и Бъд. Гласът му беше малко по-силен от необходимото:

— Да, победители са, стига да не играят с Охайо, Мичиган, Пенсилвания и Уисконсин. — Повечето от присъстващите се разсмяха.

Един млад мъж обаче не беше съгласен. Той стана на крака и каза гневно:

— Кой, по дяволите, си ти? Джо Бък [10] Джо Бък (р. 1969) — известен американски спортен коментатор. — Бел. прев. ли?

Друг млад мъж стана на крака и отвърна:

— Мери си приказките, Карл. Има жени тук.

— Хайде всички да се успокоим и да запазим добрия тон — настоя Лин. — Това е просто футбол.

В цялата суматоха се надигна един нов глас:

— Просто? Просто футбол?

Една от двойките се насочи към алеята.

Заговори Лин, която очевидно беше нервна:

— Ще карам Меган да тегли, докато не изберем тема, на която да водим цивилизован разговор.

Групата се умълча, но вече никой не се усмихваше.

Лин отново подаде торбата на Меган.

Съпругата ми извади едно листче и ми го сложи в ръката.

Прочетох на глас:

— Доктор Дейвид Уернър.

Няколко „Кой?“ и „Кой е този?“ възгласи се надигнаха от присъстващите.

Побързах да им отговоря:

— Това е човекът, който говори на събирането онзи ден. Той разобличи „Магазинът“.

— Чух за него. Ненормалник някакъв — обади се една жена.

— Съпругата ми помагаше на онова място. Каза, че този е маниак. Дори се наложило да го свалят от сцената.

Присъстващите започнаха да се раздвижват. Разменяха си мнения и идеи. Някои бяха изричани на доста висок глас.

— Струва ми се, че този е бил голям задник.

— Аха. Ако живееш тук, трябва да си наясно със сделката. Слушаш „Магазинът“. Градът е техен.

— Е, не бих казала, че съм съгласна с мнението на Уернър, но той определено има право да… — изрече една особено смела и глупава жена.

Друга жена веднага й се противопостави:

— Въобще няма право да идва тук и да си прави вятър на устата. Вероятно е един от онези тъпанари, които ни завиждат за хубавия начин на живот.

Бете стана на крака. Гласът й беше спокоен, но непоклатим:

— Мисля, че Уернър имаше право по доста въпроси.