Джеймс Паттерсон - Магазинът

Изненада.

Тъкмо завивахме наляво от „снимки и триизмерни лазерни принтери“ към „естествени подови настилки, прагове и рамки“, когато една ръка се пресегна към главата ми и ми махна слушалките.

Нападателят, който още не бях идентифицирал, заговори достатъчно силно, за да го чуя:

— Добре дошли на планета Лудост. Моля проверете мозъците си на влизане.

Това беше Бъд.

— Майка му стара! — изругах аз.

— Мери си приказките, нюйоркчанче — скастри ме женски глас. Бете.

Да, това определено бяха двамата ни приятели от църковния паркинг, които си падаха по тревата.

Бете ни показа екрана на служебния й таблет, осигурен й с любезното съдействие на „Магазинът“, и обясни:

— Проследихме учебния ви маршрут в страницата „Нови служители“. Хвърлете по едно око.

На таблета на Бете имаше две много ретуширани снимки на двама ни с Меган. Приличахме на модели на облекла от каталог от 50-те години. Надписът под снимката ни гласеше: „Поздравете Мег и Джейк“.

Мег? Джейк?

Меган поклати глава и каза:

— Лудницата започва.

— И това е само началото — отвърна Бъд.

— Трябва да се махаме — заяви Бете. — Ще говорим по-късно. Скоро ще се отбием.

Новите ни приятели офейкаха на секундата, а двамата с Меган отново си сложихме слушалките.

Гласът на нашия гид ни посрещна със:

— Сега, след като непредвидената ви среща приключи…

Някой ни наблюдаваше.

Гласът продължи да нарежда:

— Моля, явете се в разпределителен център 44, където ще получите първата си задача. — Слушалките замлъкнаха.

Стормърът направи внезапен и рязък десен завой към „димни детектори, пожарогасители и детектори за въглероден двуокис“.

След около десет минути пристигнахме в разпределителен център 44. По време на тези десет минути преброих деветдесет и пет табели.

БЕЗ ТРЕВОГИ

Без тревоги?

По мое мнение всичко беше тревожно.

В разпределителния център на „Магазинът“ иззвъня звънец и на таблета ни се появи съобщение:

Успехът на „Магазинът“ зависи от разпалването на интереса и предразположението на консуматорите, на които служим. Понякога нашите приятели, клиентите, са толкова доволни от ниските цени и бързата и лесна доставка на закупените стоки, че изцяло биват погълнати от тях. Когато това се случи, нашите приятели консуматори се нуждаят от помощта и насоките на своите приятели от „Магазинът“.

Днес екипът на Мег и Джейк — вие двамата — ще ни представлява, докато се опитваме да ги откъснем от обсесията им към продуктите, които използват. С други думи, трябва да ги изкараме от къщите им и да ги накараме да се върнат на работа. Много от тях са в дълги отпуски.

Моля, прегледайте предварително подготвените точки, върху които да наблегнете по време на разговорите, докато стормърът ви откара до първия адрес. Успех.

Стормърът щеше да ни отведе при клиенти на „Магазинът“, които бяха толкова „погълнати“ от стоките му, че се налагаше да бъдат „извадени на повърхността и отново потопени“ след това. Целта беше да ги накараме да спрат да използват любимите си продукти от „Магазинът“ и да отидат на работа.

Първата ни спирка беше голяма къща в стил „Тюдор“. Според информацията на таблетите ни тридесетгодишната двойка, която живееше в нея, не беше напускала мястото от шестдесет и пет дни. Точно така, шестдесет и пет дни. Бяха обсебени от своята малка армия от блендери „Витамикс“.

— Човече, опитай само една сладка глътка от червеното зеле, къдравото зеле и боровинките — каза съпругът на прага на вратата и ни подаде голяма чаша с много противна синкава течност, която приличаше на кал.

— Не, благодаря ви — отвърнах аз.

— Госпожо — предложи същата отвара на Меган той.

Не мисля, че този тип се беше бръснал през тези шестдесет и пет дни. Носеше мръсна тениска и червени шорти, покрити с петна в същия цвят като сока, който държеше.

— Ние сме двама от приятелите ви от „Магазинът“ — заяви Меган.

— Наистина сте такива. — Разнесе се друг глас, женски глас.

След малко видяхме и жената. Със сигурност тежеше повече от сто и десет килограма.

— Приятелите ни от „Магазинът“ ни продадоха тези машини „Витамикс“, които не знам как точно се наричат — миксери ли, блендери ли, — но ни промениха живота.

Жената също държеше голяма чаша с течност, която нарече шоколадова йогурт амброзия.

— Прекрасна е на вкус и те пази от болести — обясни тя.

Взех чашата. Отпих от нея. Напитката наистина беше изключително вкусна. Също така беше изключително сладка и гъста. Можех да се обзаложа, че тази дама беше изпила десетки литри от това смути през изминалите шестдесет и пет дни.