Джеймс Паттерсон - Магазинът

— Искам да ви дам един съвет — каза Бъд. — Не си правете труда да ги махате.

— Прекалено късно — осведомих го аз.

— „Магазинът“ просто ще ги замени. Вероятно вече са изпратили дрон в дома ви, който се е заел с поставянето на новите камери.

Бъд дръпна здраво от джойнта и изпусна дима съвсем бавно.

— Ще ходите ли на службата? — попита той.

— Предполагам, че да. По-добре късно, отколкото… — започнах аз.

— Не е нужно да го правите — заяви Бете и побърза да ни обясни, че миналата година разбрали, че камерите отбелязвали кой присъства, като записвали колите, които влизат в паркинга, а не хората, които всъщност стъпват в храма.

— Сигурна ли си? — попитах аз.

— Не съвсем — отвърна тя. — Човек никога не може да е напълно сигурен, щом „Магазинът“ е замесен.

Тези хора определено ми харесваха — този готин тип и яката му съпруга. Въпреки това се страхувах да не ги харесам прекалено много.

Не мисля, че Бете можеше да чете мисли, но определено разчете ситуацията. Неочаквано, но съвсем спокойно каза:

— Обзалагам се, че и двамата си мислите: „Току-що срещнахме тези хора. Можем ли да им имаме доверие?“.

Усмихнах се и видях, че Меган стори същото. Бяхме нервни.

— Е, можем ли? — попитах накрая аз. — Можем ли да ви имаме доверие?

Гласът на Бъд беше изпълнен от сърдечен смях, когато отговори:

— Разбира се, че не! Да не сте полудели? Ние работим за „Магазинът“.

В понеделник сутринта двамата с Меган отидохме на работа в центъра за обработка на поръчките на „Магазинът“.

Осемнадесет сгради бяха разположени на площ от около осем квадратни километра. Осемнадесет сгради, свързани помежду си с пътища, тунели, мостове и трамвайни линии, както и километри с ескалатори и транспортни ленти. Над сградите летяха дронове, а хора в тъмносини гащеризони работеха в тях.

БЕЗ ТРЕВОГИ

Този знак висеше от стените, беше закачен за облегалките на столовете, на машините за безплатно безалкохолно, на машините за безплатна храна, на машините за безплатно кафе и капучино.

БЕЗ ТРЕВОГИ

Този знак висеше над хилядите видеомонитори, над входовете и изходите и дори над писоарите в мъжката тоалетна.

Разбира се, двамата с Меган имахме само тревоги. Дали ще ни заловят, докато си водим бележки? Дали ще ни разкрият?

Току-що се бяхме присъединили към хилядите работници на „Магазинът“. Стотици от тях ни посрещнаха с „Добре дошли, приятели“, докато една усмихната млада жена ни ескортираше до центъра за обработка на поръчките в един подземен гараж. Точно там видяхме първия си „Стормър“ — контролирано от компютър безпилотно превозно средство.

Ако голф кола и „Порше“ се бяха оженили, тяхното отроче щеше да е „Стормър“ — ефикасна машинка за събиране на стоки, която кръстосваше коридорите на сградите, в които се обработваха поръчките. Събирачите като мен и Меган подскачаха насам-натам, за да събират онова, което всички в „Магазинът“ наричаха „боклуците“.

Изглежда, всеки „боклук“ в света се намираше в тези осемнадесет огромни сгради. Какви бяха приблизителните им размери ли? Представете си петнадесет чудовища като „Медисън Скуеър Гардън“.

Нуждаете се от U-образен кожен диван, от лъжица за правене на топки от диня и пъпеш, от часовник „Патек Филип“, от маса за гладене, от две хиляди найлонови торбички, от червени кламери или бейзболна картичка с автограф на Мики Мантъл? Или пък ви трябва ново казанче за банята, кутийка кондоми, тунер за телевизора, машина за паста, диамантена тиара за петдесет хиляди долара, половин кило хайвер от пъструга, един тон конска тор, салфетник, цяла кутия салфетници, черен шоколад „Хърши“, цяла кутия шоколади „Хърши“, кану, джет, колостомни торбички…

Ако нещо съществуваше, „Магазинът“ го продаваше. Стормърите щъкаха наоколо като хлебарки, криещи се от светлината. Работниците се появяваха и изчезваха като герои от стари неми филми.

Двамата с Меган наблюдавахме всичко това, докато нашият стормър ни развеждаше наоколо като част от обиколката за „обучение и ориентация“. Спокоен женски глас нареждаше в слушалките в ушите ни:

— В момента виждате сглобяването на дървена опаковъчна каса. Обърнете внимание на стоката, която се поставя в касата. Един от счетоводителите проверява поръчката и…

На всеки няколко метра гласът продължаваше:

— В момента се намирате в секцията със „сухи“ храни. Тук има всичко — от хикама и авокадо до пикантни яйца и пушена сьомга. Температурата в тази зона е точно калибрирана със…