Джеймс Паттерсон - Магазинът

Също като повечето хора на нашата възраст живеехме предимно на лаптопите си, но в случая нямаше как да пишем книгата си на компютър. Затова постоянно преглеждахме кутийките и пренареждахме листчетата, когато се появеше някаква нова информация.

О, все още продължавахме да използваме интернет, и то много.

Интересувате се от индианското име на Ню Бърг, Небраска? Отидете в Гугъл. (Името между другото е англицизирана форма на ном-ба, думата на племето куапау за голяма нужда.)

Чудите се дали купувачите смятат, че има някаква разлика между купените онлайн и от истинските магазини стоки? Здрасти, Гугъл. (Оказва се, че на повечето хора не им пука.)

Тази вечер обаче бяхме във владенията на листчетата. Посветихме няколко от тях на библиотекарката Деб и съпруга й, който бил „прехвърлен“. Имаше около десет листчета за мъжа, който излезе от „Пица Магазин“. Имаше за „Брик Стрийт“ и „Мортар Стрийт“. Претърсването за камерите. Съседите, които дойдоха да помогнат. Ченгето и неговото „любезно“ предупреждение. И така нататък, и така нататък.

Нашите моливи номер 2 [8] Американски стандарт, който съответства на нашите моливи НВ. — Бел. прев. стържеха върху хартията, прекъсвани единствено от полъха на неочакваното ледено течение.

Горе-долу по едно и също време ни заболяха раменете. Извихме гърбове и протегнахме ръце.

— Кога ни доставиха онази кутия ей там? — попита Меган.

Огледах се. Съпругата ми сочеше към кашон, на който пишеше „МАГАЗИНЪТ КАНЦЕЛАРСКИ МАТЕРИАЛИ ЗА ДОМАШНИЯ ОФИС“.

— Нямам представа — отвърнах аз. — Поръчвала ли си нещо?

— Не. Не съм поръчвала нищо, откакто дойдохме в Ню Бърг.

Отидохме при кутията. Беше оставена под една от гредите на покрива. Отворихме я съвсем лесно и погледнахме вътре: два пакета моливи номер 2, увити в целофан, петнадесет пакета листчета с различни размери и цветове, малка картонена кутийка с десет химикала и — най-странното от всичко — два дебели бележника. На единия пишеше „ОТ БЮРОТО НА МЕГАН БРЕНДАЙС“. Другият беше идентичен на първия, освен че беше с моето име, изписано върху него.

— Сигурен ли си, че ти не си ги поръчал? — попита Меган. — Господи, имам предвид, че това са точно онези неща, които използваме.

— Аха, като фъстъченото масло и зърнената закуска, с които са ни заредили. — Двамата просто не искахме да говорим по темата.

Часът беше почти 2:00. Време беше да приключваме за тази вечер.

— Някак си се чувствам десет пъти по-будна, отколкото когато започнахме — съобщи съпругата ми.

— Добре. Нека не хабим полезна енергия — предложих аз. — Отвори сайта на „Магазинът“.

Меган ме изгледа с учуден поглед, който направо крещеше „Какво си намислил?“, но отвори сайта и на екрана се появи добре познатото:

Добре дошли в „Магазинът“

Тук има всичко, от което се нуждаете в живота.

Взех лаптопа от ръцете й и тя застана над рамото ми, за да види какво набирам.

Отидох на раздел „Магазинът за книги“. Точно така „Магазинът“ започна своя търговски поход в цял свят именно чрез продажбата на книги. Успя да събере най-голямата колекция от книги в света, която беше по-голяма дори от библиотеката на Конгреса. Класики, бестселъри, учебници, детски книжки, порно — всичко, което можеше да се постави между две корици.

В добавка към всички тези традиционни книги имаше един уникален раздел: „Дайте заявка каква книга искате да бъде написана“. Тази секция от уебсайта на „Магазинът“ беше пълна с предложения за книги, които все още не съществуваха — „Как да кастрирате домашния си любимец у дома“ (кълна се, че имаше такова заглавие) и „Тао в алгоритмите“ бяха само две от хиляди.

Отидох на буквата О .‍ Точно под заглавието „Оркестрални зен съпроводи“ натиснах бутона „Заявете книга“.

Написах „Одисей: Перфектното хапче за сън“.

Последващото изречение изпълни екрана: „Ще разгледаме заявката ви възможно най-скоро. Проверявайте редовно“.

Погледнах Меган, която се заливаше от смях. Целунахме се.

Целувката ни беше изпълнена със смесица от любов, секс и страх.

— Надявам се да имат чувство за хумор — каза съпругата ми.

— Съвсем скоро ще разберем.

— Аха — съгласи се тя. — Ще проверяваме често.

— А сега ще е най-добре да си починем малко.

— Да, хайде. Премръзнах тук — оплака се Меган.

Погледнах екрана на монитора. На него пишеше: „ВРЕМЕ: 2:14 ТЕМПЕРАТУРА: 7 °C“.

— Неделя е — казах аз. — Хайде всички да отидем на църква.