Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Бьорн Алмскуг иска да продаде компрометираща снимка на Палмкруна. Ясно е, че последният е вярвал в съществуването й, както и че съдържанието й е много по-сериозно, отколкото е предполагал Бьорн. Палмкруна го предупреждава, дори и през ум не му минава да му предлага пари, по-скоро изглежда смята, че самото съществуване на снимката е опасно и за двамата.

— Какво се случва, как мислиш? — пита Юна.

— Палмкруна чака отговор: или по имейл, или по пощата — продължава Сага. — Когато не го получава, изпраща второто си писмо, в което посочва, че ще умрат: и той, и Бьорн.

— И после се обесва — допълва Юна.

— Когато Бьорн отива в интернет кафето и прочита второто писмо: „Вече е прекалено късно, и ти, и аз ще умрем“, се изплашва и отговаря, че ще постъпи както му казва Палмкруна.

— Без да знае, че той вече е мъртъв.

— Точно така — потвърждава тя. — Вече е прекалено късно и всичко, което прави постфактум, е всъщност напразно…

— Изглежда се е паникьосал след второто писмо на Палмкруна — казва Юна. — Спира всички планове за изнудване и иска само да се измъкне.

— Но проблемът е, че снимката е залепена на стъклената врата на Пенелопе.

— Няма да успее да я вземе, преди тя да тръгне за предаването в телевизията — продължава Юна. — Чака отвън, вижда Пенелопе да тръгва с таксито, втурва се вътре, срещата момиченцето на стълбите, бързо влиза в апартамента, дръпва снимката от стъклената врата, взима метрото, изпраща снимката на Палмкруна, пише му имейл, отбива се в апартамента си на улица „Понтонйергатан“ 47, грабва багажа си, хваща автобуса към Сьодермалм и беж към яхтата на Лонгхолмен.

— Така, и какво те кара да вярваш, че това е повече от обичайно изнудване?

— Апартаментът на Бьорн изгаря до основи едва три часа след като го напуска — обяснява Юна. — Криминалистите са убедени, че забравена ютия в съседния апартамент е причинила пожара, но…

— Спрях да вярвам в случайности около този случай — казва Сага.

— И аз — усмихва се Юна.

Поглеждат отново кореспонденцията и инспекторът сочи двете писма на Палмкруна.

— Трябва да се е свързал с някого между първото и второто писмо — отбелязва той.

— Първото съдържа предупреждение — констатира Сага. — Второто оповестява, че е прекалено късно, че и двамата ще умрат.

— Мисля, че Палмкруна се е обадил на някого, след като е получил изнудваческото писмо, уплашил се е до смърт, но се е надявал на помощ — казва Юна. — Едва когато разбрал, че няма спасение, е написал второто писмо, в което просто съобщава, че ще умрат.

— Ще накараме някого да прегледа телефонните обаждания — казва Сага.

— Ериксон се е захванал с това.

— Имаше ли още нещо?

— Трябва да проверим лицето, споменато от Бьорн в първото писмо — напомня Юна.

— Рафаел Гуиди? — учудва се Сага.

— Познаваш ли го?

— Всички го наричат архангел Рафаел. Италиански бизнесмен, занимаващ се с оръжейни сделки в Близкия изток и Африка.

— Търговия с оръжие.

— В бранша е от трийсет години и е изградил частна империя, но едва ли е замесен. От Интерпол никога не са могли да докажат нещо, съществували са подозрения, но нищо повече.

— Странно ли е, че Палмкруна се е срещал с него? — пита Юна.

— Напротив — отвръща Сага. — Свързано е било с работата му, въпреки мнението за напълно неподходящата наздравица с шампанско.

— Едва ли заради това човек може да се самоубие, или да убие другиго — казва Юна.

— Едва ли — усмихва се тя.

— Следователно на снимката трябва да има още нещо, нещо опасно.

— Ако Бьорн я е изпратил на Палмкруна, значи тя трябва да е в апартамента — размишлява Сага.

— Прегледах пощата в чекмеджето и…

Млъква внезапно и среща погледа на Сага.

— Какво има? За какво мислиш? — пита тя.

— Имаше само лични писма, без реклами, без сметки — отвръща той. — Сортирана е, преди да попадне тук.

Икономката Едит Шварц няма телефон. Живее на седемдесет километра северно от Стокхолм, до Книвста. Юна седи мълчаливо до Сага. Тя кара плавно по целия булевард „Свеавеген“. Излизат от центъра през Нортул и продължават по магистралата, покрай разклона за Каролинската болница.

— Докладът на разузнаването от огледа на апартамента на Пенелопе е готов — съобщава комисарката. — Запознах се с целия материал и, съдейки по него, тя не е свързана с лявоекстремистки групи. Дори страни от тях, изявен пацифист е и критикува методите им. Прегледах и малкото, с което разполагаме за Бьорн Алмскуг. Работи в „Дебасер“ 17 17 Дебасер — най-голямата клубна сцена в Швеция, предимно за поп и рок музика, открита през септември 2002 г. — Бел.прев. на площад „Медбориарплатсен“, не се занимава с политика, но е бил арестуван на улично парти, организирано от „Риклейм дъ Сити“ 18 18 Поредица от улични партита като политически протест, първоначално организирани в Швеция. — Бел.прев. .