Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Сага поклаща глава.

— Какво се е случило? — недоумява той.

— Не знам — отговаря изморено тя. — Все едно и също, това дори не е в компетентността на Йоран, той никога не се е занимавал с антитероризъм.

— Как мислиш да реагираш?

— Няма какво да…

Тя млъква, когато Йоран Стуне приключва разговора и се качва отново при тях. Протяга ръка, за да получи ключа за вратата на Палмкруна.

— Ключът — казва тя.

— Какво?

— Аз ръководя предварителното разследване.

— Какво ще кажеш за това? — смее се Йоран Стуне, обръщайки се към Юна.

— Проблемът със сигурност не е в теб, Йоран — отвръща Юна. — Но наскоро бях на среща с шефовете и приех да работя заедно със Сага Бауер…

— Тя може да присъства — казва той набързо.

— Като ръководител на разследването — добавя Сага.

— Искате да се отървете от мен или какво, по дяволите, намеквате? — пита Йоран Стуне с учудена и обидена усмивка.

— Можеш да ни придружаваш, ако искаш — спокойно отвръща Юна.

Сага взима ключа от ръката на Йоран.

— Ще се обадя на Вернер — казва той и тръгва да слиза по стълбите.

Чуват стъпките му и разговора с шефа по телефона, нарастващото възмущение в гласа и ехото от заключителния крясък: „кучка“.

Сага едва сдържа усмивката си, пъха ключа, завърта го два пъти и отваря тежката врата.

Полицейската преграда на мястото беше вдигната, след като отпаднаха подозренията за престъпление. Предварителното разследване бе незабавно прекратено, когато докладът от аутопсията на Нилс Олѐн бе готов: аутопсията потвърди всяка точка от хипотезата на Юна Лина за самоубийство. Карл Палмкруна бе сложил край на живота си, като се беше обесил с въже за пране, окачено на полилея в дома му. Разследването на местопрестъплението бе спряно, анализите на взетите проби, изпратени в Националната криминално-техническа лаборатория в Линшьопинг, така и не бяха направени.

Но сега стана ясно, че ден преди Карл Палмкруна да бъде намерен обесен, Бьорн Алмскуг му е изпратил писмо.

По-късно вечерта Виула Фернандес е била убита на яхтата на Бьорн Алмскуг.

Бьорн е връзката, спойката между двата смъртни случая. Щяха да ги отпишат като самоубийство и нещастие, без нищо общо помежду им, ако яхтата бе потънала в морето.

Сага и Юна влизат в коридора и разбират, че не е пристигнала никаква поща. Въздухът е просмукан от миризма на препарат за под. Минават през големите зали. Слънчевата светлина струи от прозорците. Отразява се от червения ламаринен покрив на отсрещната сграда. От еркера се вижда блестящата вода на залива Нюбрувикен.

Плоскостите за стъпване, поставени от криминалистите, са махнати, а подът под куката за полилея в празния салон е подсушен.

Пристъпват бавно по скърцащия паркет. Странно, но тягостното чувство от самоубийството в апартамента на Палмкруна е изчезнало. Не се чувства мястото да е безлюдно. И Юна, и Сага го усещат. В голямата, почти празна стая цари уютна тишина.

— Тя все още идва тук — казва изведнъж Сага.

— Права си — отвръща Юна и се усмихва. — Икономката, идвала е, чистила е, проветрявала е, носела е пощата, сменяла е бельото и прочие.

И двамата си мислят, че това не е чак толкова необичайно при внезапна смърт. Човек отказва да приеме промяната в живота си. Предпочита да запази предишното си поведение, вместо да се адаптира към новата ситуация.

Някой звъни на вратата. Сага се оглежда неспокойно, но тръгва след Юна по коридора.

На вратата стои мъж с бръсната глава, облечен в черен, провиснал анцуг.

— Юна ми каза да хвърля хамбургера и да дойда веднага — казва Юхан.

— Това е Юхан Йонсон от компютърния отдел — пояснява Юна.

— Юна гараше гола — поднася го Юхан с преувеличен фински акцент. — Пътят зави, но не и Юна.

— Сага Бауер е комисар от разузнаването — казва Юна.

— Ще бърборим ли, или ще рапотим ? — пита Юхан Йонсон.

— Край на шегичките — обажда се Сага.

— Трябва да прегледаме компютъра на Палмкруна — казва Юна. — Колко време ще отнеме?

Тръгват към кабинета.

— Ще се използва ли като доказателство? — пита Юхан Йонсон.

— Да — отвръща Юна.

— Значи искате да го клонирам?

— Колко време ще отнеме? — пита Юна.

— Докато успееш да разкажеш няколко вица за спецченгета — отвръща той, без да помръдне.

— Какво ти става? — дразни се Сага.

— Ще си позволя да попитам дали излизаш с някого? — пита Юхан Йонсон със смутена усмивка.

Тя го поглежда в очите и кимва сериозно. Той свежда поглед, промърморва нещо и изчезва в кабинета на Карл Палмкруна.