Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Аксел угасва лампата, намества се удобно и продължава да мисли за казаното от Палмкруна: „… ще постъпя като Алгернон“. Какво имаше предвид? За какъв кошмар намекваше? Наистина ли беше го казал?

„За да не бера плодовете на кошмара си.“

Смъртта на Карл-Фредрик Алгернон беше мистерия в Швеция. Преди да загине, Алгернон работеше като инспектор на военна продукция в Министерство на външните работи. В един януарски ден се беше срещнал с шефа на концерна „Нобел Индъстрис“ Андерш Карлберг и го уведомил, че фирма на концерна фигурирала в едно разследване за контрабанда на оръжие в страните от Персийския залив. По-късно същия ден Карл-Фредрик Алгернон паднал пред връхлитащия влак в метрото на Централна гара в Стокхолм.

Мислите на Аксел плъзват встрани, правят все по-неясни кръговете около обвиненията в контрабанда на оръжие и подкупи, отправени към „Бофорс“ АД. Вижда пред очите си мъж в шлифер да пада гърбом пред летящия влак.

Полита бавно с развяваща се дреха.

Нежното дишане на Бевърли го успокоява. Обръща се към нея и обгръща с ръце телцето й.

Чува въздишката й, когато я притегля към себе си.

Държи я здраво и сънят приижда подобно на облаци, мислите се оттеглят и оредяват.

До края на нощта спи леко, събужда се в пет часа от конвулсивната прегръдка на тънките й ръце. Усеща как боцкащата й коса гъделичка устните му и умира от неистово желание да посегне към хапчетата.

Часът е седем сутринта, когато Аксел излиза на терасата, която дели с брат си. В осем ще се срещне с Йорген Грюнлихт в кабинета на Карл Палмкруна в Инспектората за стратегически продукти.

Въздухът на терасата е вече топъл, но все още свеж. По-младият му брат Роберт е отворил вратата на верандата на апартамента си и е седнал в един шезлонг. Още е небръснат, седи отпуснал ръце и се взира в окъпаните в сутрешна роса листа на кестените. Облечен е в поовехтял копринен халат. Същия, който баща им обличаше в съботните утрини.

— Добро утро — казва Роберт.

Аксел кимва, без да поглежда брат си.

— Поправих фиоринито 16 16 Джузепе Фиорини (1861–1934) — италиански майстор на музикални инструменти. — Бел.прев. на Чарлс Грийндърк — продължава Роберт в опит да завърже разговор.

— Сигурно ще се зарадва — приглася му глухо Аксел.

Роберт вдига лице към него.

— Притеснен ли си?

— Малко, без майтап — отговаря Аксел. — Изглежда, ще си сменям работата.

— Да, защо не — съгласява се по-малкият брат разсеяно.

Аксел разглежда дружелюбното лице на брат си, дълбоките бръчки, плешивото теме. Мисли си колко по-различно би могло да бъде всичко между тях.

— Как е сърцето ти? — пита той. — Все още работи ли?

Роберт опипва с ръка гърдите си, преди да отговори:

— Кара по малко…

— Добре.

— А твоят нещастен дроб?

Аксел свива рамене и се прибира вътре.

— Ще свирим Шуберт тази вечер — казва Роберт.

— Приятно прекарване.

— Мисля си, че ти може би… — Роберт млъква, поглежда брат си и сменя темата. — Момичето в стаята там, горе…

— Да… Бевърли — казва Аксел.

— Колко дълго ще живее тук? — пита Роберт и присвива очи.

— Не знам — отвръща той. — Обещал съм да остане, докато си намери студентско жилище.

— Да, винаги си се грижил за наранени пчели и жаби, които…

— Тя е човек — прекъсва го Аксел.

Отваря високата врата на верандата и вижда лицето си да се плъзга по вълнистата повърхност на стъклото, докато влиза. Скрит зад завесата, поглежда как брат му Роберт става от шезлонга, почесва се по корема и слиза по стълбите, които водят от терасата към малката градинка и ателието в задния двор. Когато Роберт се скрива, Аксел се връща в стаята и внимателно буди Бевърли, която спи с отворена уста.

Инспекторатът за стратегически продукти е държавна агенция, създадена през 1996 година. Оттогава основната му дейност е износ на оръжие и продукти с двойно предназначение. Офисите му се намират на петия етаж на бледорозова сграда с адрес: „Кларабергсвиадукт“ 90.

Аксел се качва с асансьора и вижда, че Йорген Грюнлихт от Външното министерство го чака зад големите стъклени врати. Той кимва нетърпеливо, макар че часът е осем без две, прокарва входната карта, набира код и пуска Аксел през вратата. Грюнлихт е висок мъж с нарушена пигментация на лицето: бели петна с различна форма, открояващи се върху червеникавата му кожа.

Двамата тръгват към кабинета на Карл Палмкруна, ъглова стая с два огромни прозореца, които гледат към разклона на юг зад Централна гара, отвъд езерото Клара и мрачната, ръбеста сграда на кметството.