Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Въпреки тузарския адрес има нещо аскетично в помещенията на Инспектората. Подовете са покрити с балатум, белите чамови мебели са непретенциозни и безлични. „Сякаш да не забравят, че износът на оръжие е морално съмнителен“, мисли си Аксел и потръпва.

Зловещо е да седиш в офиса на Палмкруна толкова скоро след смъртта му.

Аксел чува бръмченето на неоновата лампа на тавана като фалшив полутон на пиано. Изведнъж се сеща, че беше чул същия обертон при запис на първата соната на Джон Кейдж.

Грюнлихт затваря вратата и когато поканва Аксел Рисен да седне, изглежда напрегнат, въпреки любезната усмивка.

— Радвам се, че успя да дойдеш толкова бързо — казва той и му подава папката с договора.

— Разбира се, бързах да дойда — усмихва се Аксел.

— Седни и го прочети — продължава Грюнлихт и сочи към бюрото.

Аксел сяда на твърдия стол, оставя папката и вдига поглед.

— Ще го прегледам и ще се чуем следващата седмица.

— Договорът е много изгоден, но предложението няма да важи безкрайно — пояснява Грюнлихт.

— Зная, че бързате.

— Ръководството безспорно държи на теб, с твоята кариера и репутация няма по-добра кандидатура, но същевременно не можем да оставим работата да чака.

Аксел отваря папката и се опитва да прогони едно неприятно вътрешно чувство, предусещане, че го примамват в капан. През цялото време Грюнлихт го притиска, държи се загадъчно и настоятелно.

Ако подпише договора, ще стане директор на Инспектората за стратегически продукти. Тогава той самият ще взима решения за шведския оръжеен износ. В рамките на ООН бе работил за разоръжаване на военни ядра, за намаляване на притока на конвенционални оръжия и би искал да използва назначението си, за да продължи тази дейност.

Внимателно преглежда написаното: харесва му, дори прекалено. Изчервява се няколкократно, докато чете.

— Добре дошъл в екипа — усмихва се Грюнлихт и му подава писалката.

Аксел благодари, слага подписа си и става, обръща се с гръб към Грюнлихт и поглежда през прозореца. Вижда трите корони на кметството, едва различими в слънчевата мараня.

— Гледката оттук не е лоша — промърморва Грюнлихт. — По-добра е от тази в моята канцелария във Външно.

Аксел се обръща към него.

— Три неща са най-спешни в момента, от тях Кения е с приоритет. Сделката е голяма и важна. Съветвам те да се запознаеш с нея веднага, още сега. Карл я е подготвил добре, така че…

Подава му документа и го поглежда със странен блясък в очите. Аксел усеща как Грюнлихт, всъщност, иска да напъха писалката в ръката му и да я плъзне по хартията.

— Сигурен съм, че ще бъдеш много добър наследник на Карл.

Без да дочака отговор, го потупва по ръката и тръгва бързо към вратата. Обръща и казва лаконично:

— Среща с референтната група в петнайсет часа днес.

Аксел остава сам в стаята. Постепенно го обгръща глуха тишина. Сяда отново на бюрото и бегло преглежда документа, оставен неподписан от Карл Палмкруна. Подготовката е задълбочена и много подробна. Касае се за износ за Кения на 1,25 милиона патрона с калибър 5,56×45 мм. Съветът по контрол на износа е гласувал положителна препоръка, предварителното становище на Палмкруна е одобрително, а „Селенция Дифенс“ АД е утвърдена и сериозна компания.

Но износът не може да се реализира преди последната стъпка: разрешение за износ от генералния директор на Инспектората за стратегически продукти.

Аксел се обляга и мисли за загадъчните думи на Палмкруна да постъпи като Алгернон, да умре, за да не бере плодовете на кошмара си.

Йоран Стуне се усмихва на Юна Лина, изважда от чантата си плик, отваря го и изсипва в шепата си един ключ. Сага Бауер стои пред вратата на асансьора със сведен поглед. И тримата са пред апартамента на Карл Палмкруна на улица „Гревгатан“ 2.

— Криминалистите ни ще дойдат утре — казва Йоран.

— Знаеш ли в колко часа? — пита Юна.

— В колко часа, Сага? — обръща се Йоран към нея.

— Мисля, че ние…

— Мислиш? — прекъсва я той. — Трябва да знаеш часа.

— В десет — тихо отговаря тя.

— Нали им каза, че лично аз искам да започнат с компютрите и телефоните?

— Да, казах им, че…

Йоран я прекъсва с махване на ръката, когато телефонът му иззвънява. Той прави няколко стъпки надолу по стълбите, застава до нишата на прозореца с червено-кафяви стъкла и започва да говори.

Юна се обръща към Сага и пита с нисък глас:

— Нали ти ръководиш предварителното разследване?