Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Юна взима две ръкавици от Сага, нахлузва ги и преглежда пощата в чекмеджето, но не открива нищо особено. Няма кой знае какво: няколко писма от банката и одитора, информация от Кабинета на правителството, резултати от изследвания от болница „Софияхемет“ и протокол от общото събрание на жилищната кооперация през пролетта.

Връщат се в стаята, където бе намерен трупът на Палмкруна. Юна сяда на един от диваните на дизайнера Карл Малмстен и внимателно мести ръката си пред леденосиния, тънък лъч от музикалната уредба. От тонколоните изведнъж се разнася звук на самотна цигулка. Виртуоз извайва ефирна мелодия в най-висок регистър, но с темперамент на мятаща се птица.

Юна поглежда часовника, оставя Сага при музикалната уредба и отива в кабинета. Юхан Йонсон се е преместил в кухнята с тънкия компютър.

— Справяш ли се? — пита Юна.

— Какво?

— Можеш ли да копираш компютъра на Палмкруна?

— Естествено — клонирам го едно към едно — отвръща той, сякаш не разбрал напълно въпроса.

Юна заобикаля масата и поглежда екрана.

— Стигна ли до имейлите?

Юхан Йонсон отваря програмата.

— Та даа — казва той.

— Да прегледаме кореспонденцията му от последната седмица — продължава Юна.

— С входящата поща ли ще започнем?

— Да, добре, добре.

— Мислиш ли, че Сага ме харесва? — пита ни в клин, ни в ръкав Юхан.

— Не — отвръща Юна.

— Любовта започва с кавга.

— Опитай се да й дръпнеш плитката — казва Юна, като едновременно сочи екрана.

Юхан Йонсон отваря входящата поща и се усмихва.

— Джакпот, печелим — възкликва той.

Юна вижда три писма от skunk@hotmail.com.

— Отвори ги — шепне той.

Юхан Йонсон кликва върху първото и в същия миг писмото на Бьорн Алмскуг изпълва екрана.

— „Исус Христос Суперстар“ — прошепва Юхан и се отмества встрани.

Юна прочита писмото и застива на място, отваря другите две, прочита ги два пъти и отива при Сага Бауер, която все още е в стаята с уредбата.

— Открихте ли нещо? — пита тя.

— Да… от втори юни — започва Юна. — Карл Палмкруна е получил изнудваческо писмо от Бьорн Алмскуг от анонимен адрес.

— Значи всичко се свежда до изнудване — въздъхва тя.

— Не съм сигурен — отвръща Юна.

После продължава разказа си за последните дни на Карл Палмкруна. Бил е с Джералд Джеймс от Научно-техническия съвет на посещение в оръжейната фабрика на „Селенция Дифенс“ в Тролхетан. Най-вероятно е прочел писмото на Бьорн Алмскуг вечерта, когато се е прибрал вкъщи, защото отговорът му към изнудвача е изпратен едва в 18:25. В него предупреждава за сериозни последствия. По обяд на следващия ден Палмкруна е изпратил второ писмо, в което описва пълната си безпомощност. След това вероятно е провесил примката на тавана и помолил икономката да не го безпокои. Тя си тръгва, той пуска музиката, влиза в малкия салон, поставя куфарчето си изправено, стъпва на него, нахлузва примката на шията и ритва куфарчето. Второто писмо от Бьорн Алмскуг пристига в сървъра на Палмкруна малко след смъртта му, а на следващия ден — третото.

Юна подрежда на масата петте писма в правилна последователност, Сага застава до него и прочита цялата кореспонденция.

Първото писмо на Бьорн Алмскуг, сряда, 2 юни, 11:37 ч.:

Уважаеми Карл Палмкруна,

Пиша, за да Ви уведомя, че попаднах на оригинална снимка със съмнително съдържание. На нея се вижда как седите в частна ложа и пиете шампанско с Рафаел Гуиди. Понеже разбирам, че подобна документация е обезпокоителна, съм готов да Ви продам снимката за един милион крони. Веднага щом преведете сумата на транзитна сметка 837–9 222701730, снимката ще Ви бъде изпратена, а настоящата кореспонденция — изтрита.

Отговор на Карл Палмкруна, сряда, 2 юни, 18:25 ч.:

Не знам кой си, но едно ми е ясно, че не разбираш с какво се захващаш, нямаш никаква представа.

Така че те предупреждавам, и то много сериозно, и те моля: бъди добър, дай ми снимката, преди да е прекалено късно.

Следващ отговор на Карл Палмкруна, четвъртък, 3 юни, 14:02 ч.:

Вече е прекалено късно, и ти, и аз ще умрем.

Второто писмо на Бьорн Алмскуг, четвъртък, 3 юни, 16:02 ч.:

Предавам се, ще постъпя както казвате.

Третото писмо на Бьорн Алмскуг, петък, 4 юни, 07:45 ч.:

Уважаеми Карл Палмкруна,

Изпратих снимката. Забравете, че изобщо съм се свързвал с Вас.

След повторния прочит Сага хвърля сериозен поглед към Юна и казва, че в размяната на писмата е същността на трагедията: