Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

С изключителна точност обяснява за приготвянето на кюфтетата от телешка кайма със сметанов сос всяка сряда и за подготовката на обяда в четвъртък.

Когато стига до съботата и момента на връщане с покупките за почивните дни и позвъняването на вратата, тя млъква.

— Разбирам, че ви е тежко — казва Йон Бенгтсон. — Седя и ви слушам, слушам разказа ви. Описахте срядата и четвъртъка, спомнихте си най-малката подробност, но нито веднъж не споменахте нещо, свързано с внезапната смърт на Карл Палмкруна.

Тя мълчи, без да дава обяснения.

— Налага се да ви помоля да се поровите в спомените си — търпеливо продължава Йон Бенгтсон. — Знаехте ли, че Карл Палмкруна е бил мъртъв, когато позвънихте на вратата?

— Не — отговаря тя.

— Нали попитахте комисар Лина дали вече сме го свалили? — настоява Йон с долавящо се нетърпение в гласа.

— Да — отговаря тя.

— Бяхте ли го видели вече мъртъв?

— Не.

— Но, по дяволите — вбесява се Йон. — Не можете ли просто да разкажете каквото знаете? Какво ви накара да попитате дали сме го свалили? Нали това попитахте! Защо сте го направили, щом не сте знаели, че е мъртъв?

В доклада Йон Бенгтсон бе отбелязал, че съжалява за допуснатата грешка да се подведе по уклончивото й поведение и че тя след ругатнята се е затворила като щракнал капан.

— Обвинена ли съм в нещо? — хладно пита тя.

— Не.

— Значи приключихме.

— Ще помогнете много, ако…

— Не си спомням нищо повече — прекъсва го тя и става от стола.

Юна поглежда Сага, тя се е вгледала през предното стъкло в чезнещата магистрала и камиона отпред.

— Мисля за разпита на икономката — казва Юна.

— И аз — отвръща тя.

— Йон доста се подразни, смяташе, че тя си противоречи. Била знаела, че Палмкруна е мъртъв, когато е позвънила на вратата — продължава Юна.

— Да — съгласява се Сага, без да го поглежда.

— Но е казала истината, защото не е знаела, че той е мъртъв. Допускала го е, но не е знаела. Затова е отговорила с „не“ на настояванията му.

— Едит Шварц изглежда особена жена.

— Струва ми се, че се опитва да скрие нещо, без да се налага да лъже — казва Юна.

И Юна, и Сага се съмняват, че ще могат да накарат икономката Едит Шварц да каже нещо съществено, но може би ще ги насочи към снимката и тогава случаят ще приключи.

Сага включва десния мигач, слиза от магистралата и намалява, после завива наляво по път №77, поема по виадукта под магистралата в посока към Книвста, но много скоро завива по тесен черен път и кара успоредно на магистралата.

Ниските смърчове покрай пътя ограждат обработваемите поля. Зиданата ограда на торището се е поразместила, а ламариненият покрив е провиснал.

— Мисля, че пристигнахме — казва Сага, като поглежда пътния знак.

Бавно се приближават до ръждясала бариера и спират. Юна слиза от колата и долавя шума от трафика на магистралата като лутащ се вой.

На двайсетина метра се вижда матовожълта тухлена едноетажна къща със спуснати кепенци и покрив със зеленясали азбестови плочи.

С приближаването към къщата се чува странно жужене.

Сага поглежда Юна. Изведнъж станали предпазливи, се придвижват бавно към външната врата. Нещо изтрополява вътре, после отново се чува метално стържене.

Звукът бързо ги застига и едно голямо куче се спуска насреща им. Сяда на задните си крака с отворена уста, само на метър от Сага. После се дръпва назад, протяга предницата си и започва да лае. Голяма немска овчарка със занемарена козина. Лае агресивно, тръска глава и бяга настрани. Едва сега забелязват, че е вързана на дълга каишка, която се плъзга по опъната тел с жужащ, стържещ звук.

Кучето се обръща отново и се втурва към Юна, но каишката го спира и го дръпва назад. Лае неуморно, но млъква изведнъж, когато отвътре се чува силен женски глас.

— Нилс…

Кучето изскимтява и започва да обикаля в кръг с прибрана между краката опашка. Подът в къщата изскърцва и след миг вратата се отваря. Животното хуква зад къщата, сподиряно от жужащия звук. На стълбището се появява Едит, облечена в лилав, извехтял хавлиен халат.

— Трябва да говорим с вас — казва Юна.

— Вече казах всичко, което зная — отвръща тя.

— Може ли да влезем?

— Не.

Юна наднича зад нея в мрачната къща. Антрето е пълно с тенджери и чинии, виждат се сив маркуч на прахосмукачка, дрехи, обувки и ръждиви клетки за раци.

— И тук няма да ни е зле — съгласява се Сага.

Полицаят поглежда бележките си и започва да проверява детайлите от разказа по време на разпита. Рутинен начин за откриване на евентуални лъжи или поправки, тъй като хората често трудно си спомнят неверните детайли, измислени по време на разпита.