Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Нещо замъглява горната част на образа, но иначе е изключително ясен. Вероятно фотоапаратът е бил скрит и снимката е направена тайно.

Четирима души в просторна ложа в концертна зала. Трима мъже и една жена. С ясно видими лица. Само един е полуобърнат, но не напълно скрит.

Шампанското се изстудява в кофа с лед, масата е сервирана, така че да пийват и да разговарят, докато слушат музика.

Юна веднага разпознава Карл Палмкруна с издължена чаша за шампанско в ръка, а Сага — двама други.

— Това е Рафаел Гуиди, търговецът на оръжие, споменат в изнудваческото писмо — казва тя и сочи мъжа с оредялата коса. — А този, обърнатият, е Понтус Салман, шеф на „Силенция Дифенс“.

— Оръжие — тихо казва Юна.

— „Силенция Дифенс“ е сериозна фирма.

Под светлината на прожекторите на сцената зад мъжете в частната ложа се вижда струнен квартет: две цигулки, една виола и едно чело. Музикантите са мъже. Седнали са в полукръг, обърнати един към друг със спокойни и съсредоточени лица. Не може да се определи дали очите им са притворени или затворени, дали погледите им са спрели върху нотите, или са замижали и се вслушват в музиката.

— А четвъртата, жената? — пита Юна.

— Ще се сетя след малко — замислено отвръща Сага. — Позната ми е, но… По дяволите…

Сага млъква и съсредоточава поглед върху лицето й.

— Трябва да разберем коя е — казва Юна.

— Да.

Включва двигателя и в момента, когато излиза на шосето, казва:

— Агате ал Хайи… Военен съветник на президента Омар ал Башир.

— Судан — пояснява Юна.

— Да.

— Откога е военен съветник? — пита Юна.

— От петнайсет години, може би повече, не си спомням.

— И какво й е на снимката?

— Не знам, нищо, имам предвид… не е странно, че четиримата се срещат и обсъждат възможностите за сключване на сделки — обяснява Сага. — Напротив. Подобна среща е в реда на нещата. Първата стъпка. Хората се събират, разказват за намеренията си и сигурно се интересуват от предварителното становище на Карл Палмкруна.

— Ако то е положително, Инспекторатът за стратегически продукти навярно ще издаде заключителното разрешение за износ.

— Точно така, това е индикация.

— Швеция изнася ли боеприпаси за Судан? — пита Юна.

— Не, едва ли — отвръща тя. — Трябва да се консултираме със специалист в тази област. Струва ми се, че Китай и Русия са най-големите износители, но не е сигурно дали все още продължават да бъдат. Нали в Судан бе сключено примирие през 2005 година, след което, предполагам, пазарът е напълно отворен.

— Тогава какво всъщност означава тази снимка? Защо е накарала Карл Палмкруна да сложи край на живота си? Щом единственото, което излиза наяве, е, че се е срещнал с тези хора в една ложа.

Смълчани пътуват на юг по прашната магистрала, докато Юна разглежда снимката: обръща я, гледа откъснатия ъгъл и мисли.

— Значи самата снимка не е никак опасна? — пита той.

— Не, не и в моите очи.

— Да не би Палмкруна да е посегнал на живота си, защото е осъзнал, че този, който е направил снимката, ще разкрие някаква тайна? Може би тя е само предупреждение. Може би Пенелопе и Бьорн са по-важни от снимката?

— Знаем едно голямо нищо.

— Да, така е — казва Юна. — Проблемът е, че не можем да свържем късчетата, които открихме. Все още можем само да гадаем за мисията на наемника, но по всичко личи, че той е търсил тази снимка, за да я унищожи, че е убил Виула Фернандес, смятайки, че убива Пенелопе.

— Пенелопе може да е фотографът — казва Сага. — Вероятно е така, но не се е задоволил само с убийството й.

— Точно за това си мислех. Ние не знаем последователността на събитията… Дали снимката води към фотографа, възприет като истинска заплаха?

— Първата цел на наемника е била апартаментът на Бьорн.

Продължават да пътуват в мълчание половин час и почти стигат до полицията на Кунгсхолмен, когато Юна отново поглежда снимката. Четиримата в ложата, четиримата музиканти на сцената зад тях, инструментите, тежката завеса, бутилката шампанско, високите чаши.

— Гледам я — казва Юна. — Виждам четири лица… и си мисля, че един от онези, които са били в ложата, стои зад убийството на Виула Фернандес.

— Да — отвръща Сага. — Палмкруна е мъртъв, така че почти можем да го изключим. Остават всъщност трима… като двама от тях не можем да разпитаме.

— Трябва да накараме Понтус Салман да говори — лаконичен е Юна.

— Да го извикаме на разпит?

Трудно е да се свържеш с някого от „Силенция Дифенс“ АД. Всички телефони водят до един и същ лабиринт от прехвърляния и предварително записана информация. Най-накрая обаче Сага пробива, след като избира деветка и звездичка, за да се свърже директно с търговците от фирмата. Обажда се секретарка, чиито въпроси тя игнорира и говори по същество. Секретарката първо я изслушва, после й обяснява, че е избрала погрешен номер и че приемното време вече е изтекло.