Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Какво яде Палмкруна в сряда?

— Телешки кюфтета със сметанов сос — отвръща тя.

— С ориз? — пита Юна.

— С картофи. Винаги с варени картофи.

— В колко часа пристигнахте в апартамента на Палмкруна в четвъртък?

— В шест.

— Какво трябваше да вършите, когато си тръгнахте от апартамента му в четвъртък?

— Даде ми почивка.

Юна я поглежда в очите и мисли, че няма смисъл да го усуква около важните въпроси.

— Палмкруна беше ли провесил примката на тавана още в сряда?

— Не — отговаря Едит.

— Това сте казали на колегата ни Йон Бенгтсон — намесва се Сага.

— Не.

— Целият разпит е записан — настоява Сага със сдържано раздразнение, но рязко млъква.

— Казахте ли нещо на Палмкруна за примката? — пита Юна.

— Не разговаряхме за лични неща.

— Но не е ли странно да зарежете някого сам с примка, окачена на тавана? — пита Сага.

— Нима трябваше да остана и да гледам — отвръща Едит с лека усмивка.

— Не — спокойно отговаря Сага.

Едит за първи път внимателно оглежда полицайката. Без да се смущава, плъзга поглед по разкошната й коса с цветни панделки, по негримираното лице, избелелите дънки и маратонките.

— Въпреки че не ми се връзва много-много. Казали сте на колегата ни, че сте видели примката в сряда, но току-що, когато ви попитах, твърдите всъщност обратното.

Юна поглежда записките си и вижда отбелязаното преди минута, когато Сага зададе въпроса, дали Палмкруна е преметнал примката още в сряда.

— Едит — казва Юна. — Мисля, че разбирам за какво намеквате.

— Добре — отвръща тя тихо.

— На въпроса, дали Палмкруна е окачил примката още в сряда, отговорихте с „не“, защото друг я е окачил.

Възрастната жена го поглежда злобно и казва грубо:

— Опита се, но не успя, беше твърде скован в гърба след операцията през зимата… така че помоли мен.

Отново настъпва тишина. Дърветата не помръдват на застиналото слънце.

— Значи всъщност вие в сряда сте направили от въжето за пране примка на куката на полилея? — пита Юна.

— Той върза възела и държа стълбата, докато аз се качвам.

— После вие преместихте стълбата, върнахте се към обичайните си задължения и се прибрахте вкъщи в сряда вечерта, след като измихте чиниите от вечерята — допълва Юна.

— Да.

— Дошли сте пак на сутринта — продължава полицаят. — Влезли сте, както винаги, и сте приготвили закуската му.

— Знаехте ли тогава, че не виси на примката? — намесва се Сага.

— Надникнах в малкия салон — отвръща Едит.

Нещо като подигравателна усмивка за секунди пробяга по скованото й лице.

— Вече разказахте, че Палмкруна е закусил както обикновено, но и тази сутрин не е отишъл на работа.

— Поседя в музикалния салон поне час.

— И слушаше музика?

— Да — отвръща тя.

— Малко преди обяд е провел кратък разговор — казва Сага.

— Не знам, беше в кабинета си със затворена врата, но преди да седне на масата и да похапне от сварената сьомга, ме помоли да се обадя и да поръчам такси за два часа.

— Щял е да пътува до летище „Арланда“ 19 19 Името на стокхолмското летище. — Бел.прев. — казва Юна.

— Да.

— Някой му е позвънил в два без десет?

— Да, вече беше облякъл шлифера си и отговори в антрето.

— Чухте ли какво каза? — пита Сага.

Едит не помръдва, почесва се по лепенката и слага ръка на дръжката на вратата.

— Не е кошмар да умреш — тихо казва тя.

— Попитах ви дали сте чули какво каза — повтаря Сага.

— Сега моля да ме извините — отсича Едит и дръпва вратата, за да я затвори.

— Почакайте — спира я Юна.

Вратата застива в движение, икономката го наблюдава през процепа и явно няма намерение да отговори.

— Успяхте ли да сортирате днешната поща на Палмкруна? — пита Юна.

— Естествено.

— Донесете всичко, без рекламите — нарежда той.

Тя кимва, влиза в къщата, затваря след себе си и след малко се връща с пълен догоре син пластмасов леген.

— Благодаря — казва Юна и взима легена.

Жената затваря и заключва вратата. Каишката на кучето отново започва да жужи. Вървейки към колата, чуват агресивния лай подире си.

Сага запалва двигателя, превключва на скорост и обръща. Юна нахлузва предпазните ръкавици, рови из писмата, изважда един бял плик с надписан на ръка адрес, отваря го и внимателно измъква снимката, отнела живота поне на двама души.

Сага Бауер отбива от пътя и спира. Високата трева в канавката опира в прозореца. Юна Лина седи неподвижен и разглежда снимката.