Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Но все пак пиеш лекарството?

— Отвратително е — шегува се Юна.

— Сега по-сериозно… обади се, защото се притеснява за теб.

— Ще говоря с него.

— Когато приключиш със случая, така ли?

— Имаш ли лист и химикалка? — пита Юна.

— Имам, разбира се.

— Жената, открита на яхтата, не се казва Пенелопе Фернандес.

— А Виула, знам. Петер ме информира.

— Добре.

— Сгрешил си, Юна.

— Да, знам…

— Признай си го — смее се тя.

— Винаги греша — казва той тихо.

Млъкват за миг.

— Не може ли да се пошегувам? — пита Аня предпазливо.

— Успя ли да разбереш нещо за яхтата и Виула Фернандес?

— Виула и Пенелопе са сестри. Пенелопе и Бьорн Алмскуг имат връзка, или как се казва, заедно са от четири години.

— Да, почти както предполагах.

— Аха. Да продължавам ли, или няма нужда?

Юна не отговаря, само отмята глава назад и вижда, че предното стъкло е покрито с цветен прашец от някакво дърво.

— Виула не е трябвало да бъде на лодката — продължава Аня. — Скарала се е с гаджето си Сергей Ярушенко сутринта и разплакана се е обадила на майка си. Майка й предложила да попита Пенелопе да ги придружи на яхтата.

— Какво знаеш за Пенелопе?

— Всъщност насочих се към жертвата — Виула Фернандес, тъй като…

— Въпреки че убиецът е мислил, че е ликвидирал Пенелопе.

— Чакай, сега пък какви ги говориш, Юна?

— Допуснал е грешка, опитал се е да потули убийството, да го представи като нещастен случай с потънала яхта, но е поставил Виула в грешното легло.

— Защото си е мислил, че Виула е Пенелопе.

— Трябва да разбера всичко за Пенелопе Фернандес и нейното…

— Тя е един от моите идоли — прекъсва го Аня. — Защитничка на мира, живее на „Санкт Полсгатан“ 3.

— Обявихме ги заедно с Бьорн Алмскуг за вътрешно издирване — допълва Юна. — Морски спасители претърсват района около Даларьо с два хеликоптера, но трябва да се организира и спасителен отряд от морската полиция.

— Ще следя събитията.

— Някой трябва също да разпита гаджето на Виула и Бил Першон, рибаря, който я открил на яхтата. Налага се да обсъдим техническата експертиза на лодката и да побързаме с резултатите от Националната криминално-техническа лаборатория.

— Да позвъня ли в Линшьопинг?

— Ще говоря с Ериксон, той ги познава, и без това ще се срещнем, за да огледаме апартамента на Пенелопе.

— Звучиш като главен следовател. Такъв ли си?

Лятното небе е все още ведро, но е задушно като пред гръмотевична буря.

Юна Лина и Ериксон паркират пред стария магазин „Уреди за риболов“, който винаги излага снимки на рибари, уловили през седмицата най-голямата сьомга в Стокхолмския приток.

Телефонът иззвънява. Обажда се Клаудия Фернандес. Юна се приближава до стената, застава в тясната сянка до фасадата и отговаря.

— Каза, че мога да се обадя — започва тя с отпаднал глас.

— Разбира се.

— Знам, че казваш така на всички, но си мислех… дъщеря ми, Пенелопе. Имам предвид… трябва да знам, ако откриете нещо, дори и тя да е…

Гласът й се губи.

— Ало? Клаудия?

— Да, съжалявам — шепне тя.

— Аз съм инспектор… опитвам се да разбера дали има престъпление зад случилото се. Спасителите издирват Пенелопе — обяснява Юна.

— Кога ще я открият?

— Обикновено първо обикалят района с хеликоптер… като едновременно с това подготвят спасителен отряд, което отнема малко повече време… но започват с хеликоптерите.

Юна чува, че Клаудия се опитва да сподави плача си.

— Не знам какво да правя… аз… трябва да знам дали мога да направя нещо, дали да продължа да говоря с приятелите й.

— Най-добре е да си останеш вкъщи. Защото Пенелопе може да се опита да се свърже с теб и тогава…

— Тя няма да ми се обади — прекъсва го Клаудия.

— Напротив…

— Винаги съм била прекалено строга с Пени… ядосва ме, не знам защо, аз… не искам да я загубя, не мога да загубя Пенелопе…

Клаудия плаче по телефона, опитва се да се овладее, припряно се извинява и затваря.

Точно срещу магазина „Уреди за риболов“ се намира улицата, на която живее Пенелопе Фернандес: „Санкт Полсгатан“. Юна отива при Ериксон, който го чака пред витрината, която сега е изписана с японски йероглифи и отрупана с комикси. По рафтовете се виждат стотици кукли котки Хелоу Кити с големи, невинни муцуни. Целият магазин е в зашеметяващо крещящ контраст с мърляво кафявия цвят на сградата.

— Нищо и никакво телце, а каква глава — продумва Ериксон и посочва една от куклите, когато Юна застава до него.