Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Млъква, после прошепва:

— Виула беше щастлива и…

Клаудия се навежда, скрива лице в ръцете си и горко ридае. Юна нежно слага ръка на гърба й.

— Тръгвам — казва тя, все още със сълзи на очите.

— Няма за къде да бързаш.

Успокоява се, но лицето й отново се изкривява в плач.

— Говорихте ли с Пенелопе? — пита тя.

— Нямаме връзка с нея — снижава глас Юна.

— Кажи й, че искам да се обади за…

Сама прекъсва, лицето й отново пребледнява, после пак поглежда нагоре.

— Мислех си просто, че не иска да ми отговори, защото… казах ужасно нещо, без да искам, просто неволно…

— Започнахме да търсим Пенелопе и Бьорн Алмскуг с хеликоптер, но…

— Моля те, кажи ми, че е жива — шепне тя на Юна. — Кажи ми, Юна Лина.

Мускулите на челюстите му се опъват, докато гали Клаудия по гърба:

— Ще направя всичко по силите ми…

— Жива е, кажи го — прекъсва го Клаудия. — Трябва да е жива.

— Ще я намеря — обещава Юна. — Знам, че ще я намеря.

— Кажи, че Пенелопе е жива.

Юна се колебае, после среща мрачния й поглед, мисли като светкавици пронизват съзнанието му, преплитат се и изведнъж се чува да отговаря:

— Жива е.

— Да — шепне Клаудия.

Юна свежда поглед, няма и помен от мислите, владели съзнанието му преди секунди, накарали го да направи компромис и да отговори на майката, че по-голямата й дъщеря е жива.

Юна изпраща Клаудия Фернандес до таксито, което я чака, помага й да се качи, стои, докато колата обърне и изчезне, преди да започне да рови из джобовете за телефона. Разбира, че го е забравил, и се връща обратно в Катедрата по съдебна медицина. Нахлува в кабинета на Нолен, грабва телефона от плота, сяда зад бюрото, набира номера на Ериксон и чака връзка.

— Остави хората да поспят — отговаря Ериксон. — Та нали днес е неделя.

— Признай си, че си на яхтата.

— На яхтата съм — признава Ериксон.

— Значи не е имало бомба — казва Юна.

— Не и в истинския смисъл, но беше прав. Можеше да гръмне всеки момент.

— Какво имаш предвид?

— Изолацията на кабелите на места е сериозно повредена, изглежда, са били смачкани… металът не се допира, иначе предпазителят би отишъл на кино, но е оголен… и ако се включи двигателят, почти веднага ще се получи късо съединение… с дъга.

— И какво ще стане?

— Дъгите са с температура, по-висока от 3000 градуса, и биха могли да стигнат до старата възглавница, напъхана там. От нея огънят ще плъзне към маркуча на горивната помпа и…

— Бърза поредица?

— Появата на дъгата може да трае десетина минути, дори повече… но после всичко става мигновено — огън, още огън и бум — яхтата почти веднага ще се напълни с вода и ще потъне в морето.

— Значи щеше да се запали и взриви при включване на двигателя?

— Да, но може и да не е планирано — обяснява Ериксон.

— Не може ли кабелите да са повредени случайно? А възглавницата просто да е попаднала там?

— Разбира се — потвърждава криминалистът.

— Но не ти се вярва? — пита Юна.

— Не.

Юна мисли за яхтата, открита в Юнгфрюфйерден, изкашля се и казва замислено:

— Ако убиецът го е направил…

— Значи не е обикновен убиец — добавя Ериксон.

Полицаят повтаря последното изречение на себе си, сякаш да се убеди, че нямат работа с обикновен убиец. Обикновените убийци не остават безчувствени, дори да са планирали действията си. Винаги влагат емоция в „играта“, а убийството обикновено ги довежда до истерия. Плановете им се избистрят постфактум, както и опитите за прикриване на следите и скалъпването на алиби. Но в този случай извършителят като че ли е имал по-изпипана стратегия още от самото начало.

И все пак е допуснал грешка.

Юна се взира за миг пред себе си и написва името Виула Фернандес на лист от бележника на Нолен. Огражда го и добавя Пенелопе Фернандес и Бьорн Алмскуг отдолу. Двете жени са сестри. Пенелопе и Бьорн са обвързани. Бьорн е собственик на яхтата. Виула пита дали може да ги последва и се качва на борда в последния момент.

Дълъг път предстои до откриване на мотивите за убийството. Юна предполага, че Пенелопе Фернандес е жива, и то не само, опитвайки се да успокои напрежението, но какво от това.

Мисълта му убягва, както се е появила. Ако следваше методите на отдел „Убийства“, подозренията веднага щяха да се насочат към приятеля на Виула, а защо не и към Пенелопе, и Бьорн, нали и те са били на яхтата. Имало е и алкохол, и дрога. Може би е станал скандал, сериозна драма от ревност. Лейф Г. В. Першон скоро ще се появи по телевизията и ще съобщи, че извършителят е някой от обкръжението на Виула, вероятно настоящото или бившето гадже.