Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Опитва се да се надигне, опасявайки се да не си е счупила нещо, и изведнъж чува музика, високи гласове и смях. Подпира се на влажната скала, за да се изправи, изтрива устните си и поглежда окървавената си ръка.

Бьорн се приземява до нея и сочи натам, където е веселбата. Хващат се за ръце и започват да тичат. Между тъмните дървета виждат цветните ивици светлина в перголата около дървената веранда над водата.

Продължават да вървят предпазливо.

Край масата пред красива червена вила седят хора. Вече е нощ, макар небето да е светло. Угощението отдавна е приключило, на масата има само стъклени и кафени чаши, подноси и празни купи от чипс.

Част от седящите на масата пеят, други си говорят и доливат чашите си с вино. Барбекюто все още излъчва топлина. Децата сигурно спят в къщата, завити с одеяла. За Бьорн и Пенелопе непознатите са като от друг свят. Със светли и спокойни лица. Потопени в естествен уют като в стъклена сфера.

Само един стои извън кръга, малко встрани, с лице, обърнато към гората, сякаш чака гости. Пенелопе рязко се спира и стиска Бьорн за ръката. Просват се на земята и изпълзяват зад нисък смърч.

Той недоумява, но тя е сигурна кого е видяла. Преследвачът е отгатнал посоката им и е стигнал до вилата преди тях. Разбрал е колко неустоими ще им се сторят светлината и шумът от веселбата. Знае, че като нощни пеперуди ще долетят насам. И ги чака, надничайки между тъмните дървета, за да ги срещне в началото на гората. Не се опасява, че компанията ще чуе виковете, знае, че няма да посмеят да се притекат на помощ навреме.

Той изчезва, когато Пенелопе набира кураж да погледне. Трепери от адреналина, отделен в кръвта. Може би му се е сторило, че се е объркал, мисли си тя и го търси с поглед. Може би е поел в друга посока.

Готова е да приеме, че бягството е приключило, че с Бьорн могат да се приближат към компанията и да алармират полицията, когато отново го забелязва.

Той стои плътно до едно дърво наблизо.

С отмерени движения вдига черен бинокъл с бледозелени лещи.

Пенелопе изпълзява до Бьорн, опитвайки се да пребори инстинкта да се втурне напред и да тича, да тича. Вижда мъжа между дърветата да вдига прибора към очите и си мисли, че това е термична видеокамера или бинокъл за нощно виждане.

Пенелопе хваща Бьорн за ръката и го тегли превита далеч от къщата и музиката, назад, към гората. След малко се осмелява да изправи гръб. Бягат диагонално по наклона, заоблен от праисторическия лед, покривал цяла Северна Европа. Продължават направо през буйните храсталаци навътре, заобикаляйки голям камък, и се покатерват по обрасъл хълм. Бьорн се вкопчва в здрав клон и внимателно се плъзва по ръба. Сърцето на Пенелопе бие лудо в гърдите, мускулите на краката й треперят, тя се опитва да диша тихо, но е прекалено задъхана.

Подхлъзва се на грубата скала, раздира влажния мъх и папрат и пада на земята зад гъстите клони на смърча. Бьорн е облечен само с бански до коленете, лицето му е бледо, а устните почти бели.

Чуват се някакви звуци, като че ли някой постоянно хвърля топка по стената под прозореца на главен патолог Нилс Олѐн. Той и инспектор Юна Лина чакат в мълчание Клаудия Фернандес. Тя трябва да дойде в ранната неделна сутрин, за да потвърди разпознаването на трупа.

Когато Юна й позвъни, за да изкаже опасенията им за смъртта на дъщеря й Виула, гласът на Клаудия остана необичайно спокоен.

— Не, Виула е в архипелага със сестра си — бяха думите й.

— На яхтата на Бьорн Алмскуг?

— Да, аз й казах да се обади на Пенелопе и да я попита дали може да отиде с нея, смятах, че се нуждае от смяна на обстановката.

— Някой друг щеше ли да ги придружи?

— Бьорн, разбира се.

Полицаят млъкна, за секунди се опита да прогони вътрешната тежест, после се изкашля и каза съвсем меко:

— Клаудия, искам да дойдете в Катедрата по съдебна медицина в Солна.

— Защо? — попита тя.

И ето че Юна седи на неудобен стол в стаята на патолога. Нолен е закрепил малка снимка на Фрипе в долния ъгъл на рамката на своя сватбена фотография. Топката думка отдалечено по стената, кухо и самотно. Юна си мисли как Клаудия започва да диша различно, когато най-сетне разбира, че наистина нейната дъщеря може да е открита мъртва. Внимателно й бе представил ситуацията: на изоставена спортна яхта в Стокхолмския архипелаг е намерена бездиханна жена, за която се боят, че е по-малката й дъщеря.

Поръчаното такси взима Клаудия Фернандес от къщата й в Густавсберг. След няколко минути би трябвало да е при патолога.