Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Жената, идентифицирана като Пенелопе Фернандес, се е удавила в легена.

Вижда пред очите си белега върху кожата на шията, забелязан при патолога, което го кара да направи асоциацията.

Била е убита и сложена на леглото в каютата.

Мислите летят, адреналинът ускорява кръвообращението, удавена е в блудкавата морска вода и е отнесена на леглото.

Необикновено убийство, необикновен убиец.

Учуден глас, ясен и заповеднически, се надига в него и повтаря три думи: все по-бързо и по-високо: „Веднага напусни яхтата, веднага напусни яхтата“.

Вижда Ериксон през прозореца да пъха някаква блуза в малка хартиена торбичка, запечатва я с тиксо и отбелязва нещо с молив.

— Ку-ку — усмихва се Ериксон.

— Слизаме на брега — нарежда Юна.

— Не харесвам корабите, постоянно се клатят, но едва започнах…

— Кратка почивка — припряно го прекъсва Юна.

— Какво ти става?

— Хайде тръгвай, без да докосваш мобилния си телефон.

Слизат на брега, Юна дръпва Ериксон по-далеч от лодката. Лицето му пламва, после се отпуска, бедрата и прасците му натежават.

— Мисля, че има бомба на борда — почти прошепва той.

Ериксон сяда на ръба на бетонния цокъл. Пот се стича от челото му.

— Какви ги дрънкаш?

— Това не е обикновено убийство — започва Юна. — Съществува риск за…

— Убийство? По нищо не личи…

— Чакай — прекъсва го Юна. — Сигурен съм, че Пенелопе Фернандес е била удавена в легена на палубата.

— Удавена? Мамка му, що за приказки?

— Удавена е в морска вода в легена и е поставена на леглото — продължава Юна. — Мисля, че намерението е било да се потопи яхтата.

— Но…

— Защото тогава… защото тогава щеше да бъде открита в потопената каюта с вода в дробовете.

— Но лодката не е потопена — отбелязва Ериксон.

— Това ме наведе на мисълта, че има бомба, която по една или друга причина не е избухнала.

— Сигурно е поставена в резервоара или в газовите бутилки в кухнята — мудно предполага Ериксон. — Трябва да евакуираме района и да се обадим на сапьорите.

В седем часа същата вечер петима солидни мъже се срещат в зала 13 на Катедрата по съдебна медицина в Каролинския институт. Криминален инспектор Юна Лина настоява да поеме предварителното разследване в случая с откритата мъртва жена на яхта в стокхолмския архипелаг. Макар че е събота, е поканил прекия си шеф Петер Неслунд и прокурор Йенс Сванейелм за възстановка на събитията с цел да ги убеди, че всъщност става дума за разследване на убийство.

Една от неоновите лампи на тавана премигва и луминесцентната светлина трепти по стените с ослепително бели плочки.

— Трябва да се смени лампата — казва тихо Нолен.

— Добре — съгласява се Фрипе.

Петер Неслунд промърморва нещо неразбираемо от мястото си до стената. Широкото му решително лице сякаш подскача при премигванията. До него чака прокурор Йенс Сванейелм с недоволна, младолика физиономия. Той като че ли преценява рисковете да остави ли коженото си куфарче на пода и да се облегне на стената със спретнатия си костюм.

В помещението силно мирише на дезинфектант. Масивни, подвижни лампи са монтирани на тавана над маса от неръждаема стомана с двойни чешмяни кранове и дълбоко корито. Подът е покрит със светлосив балатум. Големият цинков леген, подобен на онзи от яхтата, е вече наполовина пълен. Юна Лина излива в него кофа след кофа от крана на стената над коритото на пода.

— Не може да говорим за престъпление само защото някой е открит удавен на яхта — нетърпеливо възразява Сванейелм.

— Съгласен съм — добавя Петер.

— Възможно е да се касае за нещастен случай, за който все още не е съобщено — продължава прокурорът.

— Водата в дробовете е като тази, в която е плавала лодката, но няма и петънце от нея по дрехите или по други части на тялото — намесва се Нилс Олѐн.

— Странно — учудва се Сванейелм.

— Със сигурност има разумно обяснение — усмихва се Петер.

Юна изпразва последната кофа с вода в легена, оставя я на пода, вдига поглед и благодари на четиримата, че са намерили време да дойдат.

— Знам, че в почивните дни всички искат да се приберат вкъщи. Но мисля, че забелязах нещо.

— Разбира се, че ще дойдем, щом казваш, че е важно — любезничи Сванейелм и най-накрая пуска куфарчето между краката си.

— Извършителят се е качил на борда на яхтата — започва Юна със сериозно изражение. — Слязъл е по стълбата във форпика и е видял спящата Пенелопе Фернандес, върнал се е на кърмата, спуснал е кофата с въжето в морето и е напълнил намиращия се наблизо леген.