Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Ноктите на ръцете и краката й са лакирани в приблизително розово-бежов нюанс.

— Какво й е толкова специалното? — сеща се да попита той.

Нолен го поглежда сериозно. Светлината се отразява в очилата му, когато отново се обръща към тялото.

— Докара я морската полиция. Открили са я на леглото във форпика на голяма яхта, носеща се в архипелага.

— Мъртва?

Патологът среща погледа му и гласът му изведнъж става мелодичен:

— Удавила се е, Юна.

— Удавила се е?

Нолен кимва с трепереща усмивка.

— Удавила се е на борда на плаваща яхта — пояснява той.

— Вероятно някой я е открил във водата и я качил на борда.

— Да, но в такъв случай не бих те занимавал.

— Тогава какво?

— Няма следи от вода по тялото, изпратих дрехите за анализ, но и Националната криминално-техническа лаборатория няма да открие нищо.

Нолен млъква, прелиства набързо предварителния външен оглед и поглежда Юна, за да види дали е събудил любопитството му.

Ченгето не помръдва, лицето му добива съвсем друго изражение. Мъртвото тяло изостря и поглъща вниманието му. Изведнъж нахлузва чифт ръкавици. Патологът изглежда напълно доволен, когато Юна се навежда над момичето и внимателно вдига и разглежда ръцете му.

— Няма да откриеш следи от насилие — почти беззвучно казва Нолен. — Умът ми не го побира.

Голямата яхта стои закотвена на кея на морската полиция на остров Даларьо. Акостирала е бяла и лъскава между две полицейски моторници.

Високата стоманена порта на района около пристанището е отворена. Юна Лина кара бавно по чакълената алея покрай лилав товарен микробус и подемник с ръждясала лебедка. Паркира, излиза от колата и пристъпва напред.

„Открита е изоставена яхта в архипелага, носеща се по вълните, мисли си Юна. На леглото във форпика седи млада жена, която се е удавила. Яхтата се лашка напред-назад, дробовете на жената са пълни с блудкава морска вода.“

Юна, вървейки, отдалече започва да разглежда моторницата. От силен сблъсък носът е сериозно повреден с дълбоки резки по дължината му, боята е ожулена на напречните греди.

Набира номера на Ленарт Юхансон от морската полиция.

— Ланс — отвръща свеж глас.

— С Ленарт Юхансон ли разговарям?

— Да, същия.

— Казвам се Юна Лина. Национална полиция.

Тишина в слушалката. Юна долавя шум от плискането на вълни.

— Става дума за яхтата, която сте открили. Дали в нея е имало вода.

— Вода ли?

— Предницата е ударена.

Ленарт Юхансон започва да обяснява с нотки на отчаяние в гласа:

— Господи, ако ми плащаха за всеки пияница, блъснал се с…

— Трябва да погледна лодката — прекъсва го Юна.

— Случило се е, общо взето, следното — продължава Ленарт Юхансон. — Няколко младежи от… май че беше Сьодертелие 10 10 Южно предградие на Стокхолм, населено предимно с имигранти, известно с голяма престъпност. — Бел.прев. . Открадват лодката, забърсват няколко мацки, обикалят наоколо, слушат музика, купонясват и си пийват обилно. В разгара на купона се блъсват в нещо, и то доста силно, едно от момичетата се озовава във водата. Спират, обръщат, намират я и я качват на борда. Когато разбират, че е мъртва, изпадат в паника, хваща ги страх и си плюят на петите.

Ленарт млъква и чака реакция.

— Хипотезата ми харесва — бавно казва Юна.

— Нали? — развеселява се Ленарт. — Вземи я и няма да ходиш до Даларьо.

— Закъснял съм — отвръща Юна и се запътва към полицейската лодка.

Бойната моторница 90E е пуснала котва до яхтата. Мъж на около двайсет и пет с неокосмено, загоряло тяло стои на палубата с телефон на ухото.

— Разполагай се — кани го на английски. — Едно позвъняване, за да си уговоря среща.

— Вече съм тук и мисля, че те виждам да стоиш на борда на една от полицейските плитководни…

— Нима приличам на сърфист?

Загорелият мъж ухилен вдига поглед и почесва гърдите си.

— Почти — отвръща Юна.

Прекъсват разговора и тръгват един към друг. Ленарт Юхансон облича униформена риза с къс ръкав, която закопчава, докато стъпва на сушата.

Юна вдига палец и кутре в сърфистки поздрав. Ленарт разкрива в усмивка белите си зъби на обгорялото от слънцето лице:

— Ще сърфирам веднага, щом стане малко по-бурно, затова и ми викат Ланс, от английското копие.

— Разбирам — шегува се Юна.

— Нямаш избор — смее се Ленарт.

Приближават яхтата и спират на кея до прохода.

— „Стуребру 36 Ройял Круизър“. Добра шхуна, но доста опърпана. Регистрирана на името на Бьорн Алмскуг.