Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Пистолетът засича — пояснява Полок. — Повреден патрон е заседнал в цевта.

Неясният запис трепти. Юна отстъпва назад, докато другият го напада с ножа. Призрачно тихо и зловещо е. Полицаят хвърля пълнителя, който се плъзва на пода. Търси нов, но разбира, че няма да успее. Обръща безполезния пистолет в ръката си, така че цевта да се изравни с костите на предмишницата.

— Не разбирам — обажда се курсистка.

— Превръща пистолета в тонфа 7 7 Оръжие, използвано в някои източни бойни изкуства. Състои се от палка и перпендикулярна ръкохватка. Първообраз на съвременната полицейска палка със странична дръжка. — Бел.прев. — пояснява Полок.

— Какво?

— Вид палка… американските полицаи често я използват, увеличава обхвата и силата на удара чрез намаляване на допирната повърхност.

Въоръженият с ножа настига Юна. Крачи широко и предпазливо. Острието блести, очертавайки полукръгове към торса на бранещия се. Другата ръка е вдигната и следва движението на тялото. Юна изобщо не поглежда към ножа, придвижва се напред, прави голяма крачка и нанася точен удар. Уцелва похитителя по шията, под адамовата ябълка, с дулото на пистолета.

Ръката с ножа увисва към пода, мъжът пада на колене с широко отворена уста, държи се за шията и се строполява напред.

Юна Лина седи в колата на „Флеминггатан“ на път за Каролинския институт в Солна 8 8 Квартал в Стокхолм. — Бел.прев. и мисли за висящото тяло на Карл Палмкруна, за опънатата примка, за куфарчето на пода.

В съзнанието си се опитва да нарисува два кръга стъпки около мъртвеца.

Случаят не е приключил.

Завива по шосе „Кларастранд“ към Солна. Кара покрай канала с разцъфналите дърветата, наклонени към водата, потопени в гладката, огледална повърхност.

Представя си за пореден път икономката Едит Шварц, всяка подробност, вените на огромните й ръце с торбите, отговора й, че навсякъде има отзивчиви хора.

Катедрата по съдебна медицина се намира между раззеленените дървета и добре поддържаните тревни площи в района на института. Сграда с червени тухли на „Рециус вег“ 5, заобиколена от огромни постройки.

Юна завива на празния паркинг за посетители. Забелязва, че патологът Нилс Олѐн е минал право през бордюра и е паркирал белия си ягуар в средата на китната полянка пред главния вход.

Маха за поздрав на рецепционистката, която му отвръща с вдигнат палец, продължава по коридора, чука на вратата на Нолен и влиза. Както винаги, кабинетът му е лишен от изобилие на ненужни предмети.

Щорите са пуснати, но слънцето се прокрадва през пролуките. Белите места привличат отблясъка, който въпреки това изчезва в сивотата на стоманата.

Нолен носи очила, пилотски модел с бели рамки, и бяло поло под лекарската престилка.

— Глобих за неправилно паркиране един ягуар отвън — казва Юна.

— Добре — не протестира Нолен.

Юна спира по средата и става сериозен; очите му добиват тъмносребрист цвят.

— Как е умрял в действителност?

— Палмкруна ли?

— Да.

Телефонът иззвънява и Нолен пъха в ръцете му протокола от аутопсията.

— Не беше нужно да идваш дотук, за да разбереш — казва той, преди да вдигне слушалката.

Юна сяда срещу него на стола с бяла кожена седалка. Аутопсията на Карл Палмкруна е готова. Полицаят прелиства протокола и хвърля поглед наслуки:

74. Бъбреците тежат общо 290 грама. Повърхността им е гладка. Тъканта е сиво-червена. Консистенцията е твърда, еластична. Очертанията са ясни.

75. Пикочните канали изглеждат нормално.

76. Пикочният мехур е празен. Лигавицата е бледа.

77. Простатата е с нормален размер. Тъканта е бледа.

Патологът намества очилата върху тънкия си, наведен нос, приключва разговора и вдига поглед.

— Както виждаш — казва той и се прозява, — няма нищо неочаквано. Причината за смъртта ще попадне под наименованието асфиксия, което ще рече задушаване… макар че при истинско обесване рядко става въпрос за задушаване в обичайния смисъл на думата, а по-скоро за запушване на артериалното снабдяване.

— Мозъкът блокира, защото притокът на кръв, богата на кислород, спира.

Нолен кимва:

— Артериалното налягане, двустранното притискане на сънната артерия, се покачва, разбира се, изключително бързо, загубваш съзнание за секунди…

— Но е бил жив, преди да увисне? — пита Юна.

— Да.

Слабото лице на Нолен е гладко избръснато и унило.

— Можеш ли да прецениш височината?