Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Пет, шест кофи — обажда се Петер.

— Едва когато е напълнил легена, е слязъл в каютата и е събудил Пенелопе. Повлякъл я нагоре по стълбата, излезли на палубата и там той я е удавил в легена.

— Кой би извършил подобно нещо? — пита Сванейелм.

— Все още не знам, може би става въпрос за физически тормоз, разпит…

— Отмъщение? Ревност?

Юна накланя глава и казва замислено:

— Това не е обикновен убиец, може би е искал да изкопчи информация, да я накара да разкаже или да признае нещо, преди да я натисне под водата, докато спре дъхът й.

— Какво ще каже патологът? — не спира с въпросите си прокурорът.

Нолен поклаща глава:

— Ако е била удавена, щях да открия следи от насилие по тялото, синини и…

— Да изчакаме с възраженията — прекъсва го Юна. — Защото бих искал да започна показно как си представям ситуацията, как са се стекли обстоятелствата, как се подрежда случилото се в главата ми. И когато приключа, всички заедно ще отидем да погледнем трупа, за да проверим дали теорията ми е основателна.

— Защо никога не правиш нищо както трябва? — пита Петер.

— Скоро трябва да се прибирам — предупреждава прокурорът.

Юна го поглежда с леденосив блясък в светлите очи. Усмивка заиграва в ъгълчетата на устните му, но погледът остава сериозен.

— Пенелопе Фернандес — започва инспекторът. — Преди това да се случи, е седяла на палубата и е пушила канабис. Денят е бил топъл, била е изморена, слязла е да си почине и е заспала, облечена с дънковото яке.

Прави жест към младия асистент на Нолен, който чака на вратата.

— Фрипе обеща да ми помогне с възстановката на случката.

Младежът пристъпва напред и се усмихва широко. Боядисаната му черна коса се стеле по гърба, износеният кожен панталон е осеян с капси. Закопчава внимателно дънковото яке над черната тениска със снимка на рок групата „Юръп“.

— Погледнете — спокойно казва Юна и демонстрира как хванал с едната ръка двата ръкава на якето, може да закопчее ръцете на Фрипе на гърба, а с другата здраво да държи дългата му коса. — Сега напълно контролирам Фрипе, без да оставям синини по него.

Юна вдига ръката на младежа зад гърба му. Фрипе простенва и се навежда напред.

— Успокой топката — смее се той.

— Няма що, доста по-едър си от жертвата, но все пак вярвам, че ще успея да натикам главата ти в легена.

— Внимавай — предупреждава Нолен.

— Само ще му разваля прическата.

— Внимавай — шегува се Фрипе.

Настъпва тишина, чува се само пъшкане при схватката. Нолен гледа с безпокойство, Сванейелм също е притеснен. Петер изригва една псувня. Без особено затруднение Юна набутва главата на Фрипе в легена, задържа я известно време, после я пуска и се дръпва назад. Фрипе се изправя, залитайки, а Нолен се забързва към него с една хавлия.

— Нима само разказът нямаше да е достатъчен? — казва ядосан.

Младежът се подсушава набързо и всички смълчани се запътват към съседното помещение, където в хладината смърди ужасно на нещо гнило. На една от стените има вратички на хладилни камери от неръждаема стомана на три етажа. Нолен отваря номер 16 и дръпва към себе си. На тясна подставка лежи млада жена. Гола и бледа, с кафяви разширени вени около шията. Юна сочи тънките, заоблени линии над гърдите й.

— Съблечи се — обръща се към Фрипе.

Младежът разкопчава якето и сваля черната тениска. На гръдния му кош личи слаб розов отпечатък от ръба на легена, извита линия, приличаща на усмивка.

— Мамка му — изругава Петер.

Нолен се приближава и се вторачва в корените на косата на мъртвата. Изважда малко фенерче и го насочва към бледата кожа на скалпа.

— Не ми трябва микроскоп, някой здраво е държал главата й.

Изключва фенерчето и го пъха в джоба на лекарската престилка.

— С други думи… — казва Юна.

— С други думи, разбира се, си прав — отвръща Нолен и започва да ръкопляска.

— Убийство — въздъхва Сванейелм.

— Впечатляващо — възхищава се Фрипе и трие молива за очи, разтекъл се по бузата му.

— Благодаря — разсеяно отвръща Юна.

Нолен го гледа въпросително:

— Какво има? Юна? Какво гледаш?

— Не е тя — казва инспекторът.

— Какво?

Юна среща погледа на Нолен и посочва тялото.

— Това не е Пенелопе Фернандес, а някоя друга. Мъртвата не е Пенелопе. Видях шофьорската й книжка и съм сигурен, че не е тя.

— Но какво…

— Може и тя да е мъртва. Но в такъв случай още не сме я открили.

С разтуптяно сърце Пенелопе се опитва да диша безшумно, но въздухът клокочи в гърлото й. Подхлъзва се по грапавата скала, завличайки късове влажен мъх, озовава се между гъстите клони на смърча. Трепери от страх. Пропълзява до стъблото, където нощният мрак е по-гъст. Чува се да стене, когато мисли за Виула. Бьорн не помръдва в тъмнината под дърветата, обгърнал раменете си с ръце, и не спира да мрънка.