Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

— Шоколадова е — прошепва той.

Ериксон леко покашля, Юна веднага забелязва локвата кръв до него.

— Кървиш.

— Дреболия. Не знам как го направи, но сряза ахилесовото ми сухожилие.

Юна се обажда на Бърза помощ и сяда до него. Пребледнял е. Пот е избила по бузите му. Личи, че се чувства зле.

— Проряза ме в движение, сякаш… сякаш бях нападнат от дяволски паяк.

Млъкват. Юна си мисли за светкавичните движения зад вратата, за това, как острието се мяташе с изненадваща бързина и целенасоченост.

— Тя вътре ли е? — пъшка Ериксон.

— Не.

Раненият се усмихва облекчено, после става сериозен.

— Но все пак щеше да взриви апартамента?

— Вероятно целеше да заличи следи или някаква форма на съучастничество.

Ериксон се опитва да обели цигарата от хартията, но я изпуска и примигва. Лицето му е сивкавобяло.

— Значи и ти не видя лицето му — казва Юна.

— Не — отвръща колегата отпаднало.

— Все нещо сме забелязали, няма как…

Персоналът на Бърза помощ уверява Ериксон за сетен път, че няма да го изпуснат.

— Мога да вървя — казва той и притваря очи.

Брадичката му потреперва на всяко стъпало.

Юна се връща в апартамента на Пенелопе Фернандес. Отваря всички прозорци, за да се проветри от газта, и сяда на удобния диван с цвят на кайсия.

Ако апартаментът се беше взривил, вероятно щяха да допуснат, че е от изтичането на газ.

Юна си мисли, че фрагментарната памет не изчезва, видяното никога не се губи, трябва само спомените да изплуват от дълбините на съзнанието, като останки от потънал кораб.

„Какво всъщност видях?“

Не беше видял нищо, само бързи движения и бяло острие на нож.

„Това видях, сепва се Юна. Едно нищо.“

Казва си, че тази липса потвърждава усещането за необикновеността на убиеца.

Имат си работа с професионалист, с наемник.

Допускаше го, но след случката вече е убеден.

Сигурен е, че мъжът от коридора е убиецът на Виула. Възнамерявал е да убие Пенелопе, да потопи яхтата и да представи всичко като нещастен случай.

И тук, преди да го изненада, действа по същия начин. Иска да остане незабелязан, да прави каквото е решил, но да го скрие от полицията.

Юна бавно се оглежда, опитвайки се да си изгради цялостна представа.

В апартамента отгоре се чува как деца търкалят топчета по пода. Щяха да попаднат в ада от пламъци, ако не беше издърпал щепсела навреме.

Никога преди не бе нападан толкова целенасочено и брутално. Сигурен е, че завареният в апартамента на защитничката на мира Пенелопе Фернандес тип не е изпълнен с омраза десен екстремист. Тези групи са обвинявани в преднамерено насилие, а той по-скоро е квалифициран специалист, професионален убиец, далеч превъзхождащ подобни формирования.

„Какво правеше тук, пита се Юна. Защо Пенелопе Фернандес, в какво е замесена, какво кипи под повърхността?“

Мисли за непредсказуемите движения, бойната техника, способна да пробие всякакъв вид отбрана, дори тренираната атака и защита на полицията и военните.

Тръпки го побиват, като си представя, че още с първия удар ножът щеше да се забие право в черния му дроб, ако пистолетът не висеше под дясната ръка, и как със следващия щеше да уцели темето му, ако не се беше отдръпнал назад.

Става от дивана и влиза в спалнята. Гледа безупречно опънатото легло, кръста над него.

Мислил си е, че е убил Пенелопе и е искал да го представи като нещастен случай…

Но яхтата остава на повърхността.

Може би е бил прекъснат или е напуснал местопрестъплението, за да се върне по-късно и да довърши започнатото. Едва ли обаче е било в плановете му морската полиция да открие носещата се по вълните яхта с удавената девойка на борда. Настъпило е или объркване, или промяна на плана, навярно е получил нови заповеди, но денонощие и половина след смъртта на Виула се е озовал в апартамента на Пенелопе.

„Трябва да имаш много основателна причина, за да отидеш в апартамента й. Какво те мотивира за подобен риск? Нима нещо в апартамента свързва теб и командира ти с Пенелопе?

Правил си нещо тук, трил си пръстови отпечатъци, компютърни файлове, телефонни съобщения или си взел нещо.

Във всеки случай такова е било намерението ти, но може би те прекъснах с влизането си.

Може би си искал да заличиш следите с помощта на огъня?

Възможно е.“

Сега му е нужен Ериксон. Не може да направи оглед на местопрестъплението без криминалист, няма подходящото оборудване, би могъл да унищожи следи, ако започне да рови в апартамента на своя глава, да замърси ДНК и да пропусне невидими улики.