Ларс Кеплер - Договорът „Паганини“

Приближава се до прозореца и хвърля поглед към улицата и празната маса пред някакво кафене.

Разбира, че се налага да се върне в полицията и да говори с шефа си Карлос Елиасон, да настоява да ръководи разследването, за да му дадат нов криминалист, да получи съдействие, докато Ериксон е в болнични.

Телефонът му иззвънява точно когато е решил да действа както трябва: да говори с Карлос и Йенс Сванейелм и да сформира малък разследващ екип.

— Здравей, Аня.

— Искам да ме придружиш в сауната.

— В сауната?

— Да, не може ли да отидем заедно? Би могъл да ми покажеш какво се прави в истинска финска сауна.

— Аня — казва предпазливо. — Прекарал съм почти целия си живот тук, в Стокхолм.

Минава по коридора и продължава към външната врата.

— Ти си пошведчен финландец, знам аз — не млъква Аня в телефона. — Има ли нещо по-скучно? Защо не си от Салвадор? Чел ли си статиите на Пенелопе Фернандес? Трябваше да я видиш — оня ден направи на пух и прах по телевизията целия шведски оръжеен износ.

Аня все още диша в слушалката, когато Юна излиза от апартамента на Пенелопе Фернандес. Вижда по стълбището кървавите стъпки и потръпва, като се сеща за колегата си с окървавения крак и пребледнялото лице.

„Убиецът си е мислил, че е удавил Пенелопе Фернандес, не излиза от главата му. Част от задачата е била изпълнена. Оставало му е да проникне, неизвестно защо, в апартамента на жертвата. Ако все още е жива, трябва възможно най-бързо да бъде открита, защото много скоро престъпникът ще разбере грешката си и ще поднови преследването.“

— Бьорн и Пенелопе не живеят заедно — казва Аня.

— Разбрах — отвръща Юна.

— Но въпреки това сигурно се обичат — като теб и мен.

— Да.

Юна излиза на жаркото слънце, навън е по-задушно отпреди.

— Можеш ли да ми дадеш адреса на Бьорн?

Пръстите на Аня пробягват по клавиатурата на компютъра.

— Алмскуг, „Понтонйергатан“ 47, етаж втори…

— Ще мина оттам, преди да…

— Чакай — рязко го прекъсва тя. — Не може, не… Чуй, два пъти проверих адреса… Имало е пожар в сградата в петък.

— И в апартамента на Бьорн?

— Целят етаж е изгорял.

Инспектор Юна Лина изкачва стълбите, спира, застава на място и наднича в черна стая. Подът, стените, таванът са покрити със сажди. Вонята е неописуема. От вътрешните стени, които не са носещи, не е останало почти нищо. Черни сталактити се спускат от тавана. Овъглени греди стърчат в пейзажа от пепел на вълни. На места през двойния под се вижда направо долната стая. Вече не е възможно да се разграничи апартаментът на Бьорн Алмскуг на етажа.

Сив найлон е опънат на зейналите прозорци, срещу слънчевата светлина и зелената сграда от другата страна на улицата.

Никой не е пострадал, защото повечето хора са били на работа.

В единайсет и пет бил подаден първият сигнал и макар че пожарната на Кунгсхолмен се намира много близо до блока, огънят бил толкова мощен, че успял да унищожи четири апартамента до основи.

Юна си спомня разговора с разследващия пожари Хасан Сюкюр. Беше категоричен, че имайки предвид скалата на Националната криминално-техническа лаборатория, според резултатите пожарът е започнал в дома на осемдесетгодишната съседка на Бьорн Алмскуг — Лисбет Вирѐн. Тя отишла до съседния магазин, за да вземе печалба от някаква лотария и да купи нови билети, и не могла да си спомни дали не е забравила ютията.

Огънят плъзнал мигновено, по всичко личало, че искрата пламнала във всекидневната, съдейки по остатъците от ютията и дъската за гладене.

Юна оглежда пространството между почернелите апартаменти на етажа. От мебелите са останали само изкривени метални части, хладилник, креват, обгорена вана.

Слиза по стълбите. Стените и таванът са опушени. Спира до ограничителната лента на полицията, обръща се и пак поглежда нагоре към чернилката.

Когато се навежда под лентата, забелязва, че разследващите са изпуснали на пода няколко пакетчета, които се използват за съхранение на летливи вещества. Продължава към облицования в зелен мрамор вход, излиза на улицата, тръгва към полицията, изважда телефона и пак се обажда на Хасан Сюкюр. Той отговаря веднага и намалява звука на радиото.

— Откри ли следи от запалителни течности? — пита Юна. — Изпуснал си няколко пакетчета на стълбището, мислех…

— Всъщност, ако има запалителна течност, тя първа лумва…

— Знам, но това, което…

— Но… въпреки всичко аз успявам да открия следи — продължава Сюкюр. — Често се стича в процепите между дъските на пода, попада между гредите, в стъклената вата или под плочата.