Тим Грин - Страшният съд

— Чух, че колите на двамина инженери били откраднати миналата седмица от строежа — рече той. — Вече изоставаме от графика с двайсет и четири дни. Вчера ми казаха, че ако това продължава, строежът може да се забави с две години. Няма нужда да ти обяснявам какви са лихвите върху два милиарда долара за две години.

— Кой ти каза за забавяне с две години? — попитах, направих гримаса и поклатих глава. — Някой инженер? Или банкер?

— Човек, който разбира от тези неща.

— Можеше да кажеш, че е Бен.

— Не играя такива игри — рече той, стисна чашата си и отвори капачето й с палец. — Имаме източване на средства в размерите на над двайсет процента.

— Морис — рекох.

Морис бе главният финансист на „Кинг Корп“.

— Аз го попитах, Тейн. Той не предложи сам тази информация.

— Мислиш ли, че щеше да научиш тези числа, ако Джеймс беше на моето място? — попитах. — Как, по дяволите, да ръководя тази компания, когато не мога да се доверя на хората, от които имам нужда?

— Не в това е въпросът, нали? — рече Майк. Отпи от кафето си и остави внимателно чашата. — Аз съм в най-неизгодната позиция от всички. Повярвай ми. Спомняш ли си онези вечери, които си правехме след мачовете на отбора на Сиракюзкия университет? Партито, което организирахме в „Грималди“ след мача с Небраска? Винаги съм бил най-големият ти поддръжник. Но тук става въпрос за бизнес.

— И какво означава това?

— Трябва да оправим нещата. Това не може да продължава повече.

— Кое по-точно?

— Някои хора от борда настояват за промяна — рече Майк. — Времето изтича.

— Ами да направят промяна — казах и се изправих. — Давай. Назначи когото и да е от онези надути пуяци на мое място. Назначи Бен.

— Защо все повтаряш името на Бен? — попита той и склони глава на една страна.

— Защото той е шибаният проблем тук. Какво направи, за да помогне? Би трябвало да е там, на място, а не да се мотае тук. Казах ти да го уволниш. Ти каза „не“. И сега аз съм прецакан.

— Успокой се — рече той и протегна ръце с дланите надолу, сякаш щеше да левитира масата. След това ги обърна обратно. — Трябва да заработим по-добре. Това е. Положението ми е като на треньора на отбора. Ти какво правеше, когато треньорът ти крещеше? Напускаше ли?

— Нямам намерение да напускам, Майк — отвърнах. — Просто искам те да са наясно. Да ме уволняват, ако искат. Да видим какво ще спечелят от това.

Майк положи длани върху масата и впери поглед в чашата си.

— Тейн — рече той, — не си се въвлякъл в нещо, нали? Искам да кажа, че съм бил свидетел на подобни случаи. Но това е нещо, което трябва да поправим веднага. Нещо, което искам да поправя.

Вторачих се в него, докато не вдигна глава и не ме погледна с онези свои светлозелени очи. Той бе добър човек.

— Не, Майк.

Това го зарадва. Потупа ме по гърба, след което си припомнихме добре известните вдъхновяващи реплики на прочутия треньор Винс Ломбарди, а после той си тръгна и отлетя за Ню Йорк. Моят кабинет бе между заседателната зала и кабинета на Морис. Като минавах покрай кабинета си, забелязах, че секретарката ми не е зад писалището си. Спрях се и надникнах вътре. Дарлийн седеше зад компютъра ми.

— Какво правиш там?

Тя подскочи и положи длан върху гърдите си.

— Имахме проблеми със синхронизирането на твоя „Блекбъри“ 11 11 BlackBerry — безжично компютърно устройство, което съчетава в радиостанция поддържането на електронна поща, мобилен телефон, факс, уеббраузър, органайзър и др. Разработено е от канадската компания „Рисърч ин моушън“ (RIM) . — Б.пр. с компютъра. Стресна ме.

Прекосих стаята, дръпнах щепсела и изключих компютъра. Дарлийн се намръщи и отстъпи назад.

— Не искам никой да пипа компютъра ми — рекох и я изгледах свирепо, докато очите й не се напълниха със сълзи и не излезе тичешком от кабинета ми.

Затръшнах вратата зад себе си и поех направо към кабинета на Морис. Той имаше ниша, облицована с ламперия, висок таван и се намираше в дъното на коридора до стария кабинет на Джеймс. Ориенталски килим се простираше до писалището. Снимки в рамки, облегнати на настолна лампа. Невключена в мрежата кафемашина.

Зърнах някаква сянка.

Преглътнах и се извърнах, за да попитам секретарката на Джим къде е той. Тя отвърна, че при него имало някого. Почуках веднъж и влязох. Един от младите агенти по лизинга скочи на крака и аз задържах вратата отворена за него. Джим Морис запримига насреща ми.

Вперих поглед в него.

— Какво би искал да му кажа? — рече най-накрая той и отново запримига.