Тим Грин - Страшният съд

Но когато Ръсел измина три четвърти от пътя, изведнъж изчезна. Във водата се появи голям облак и на повърхността изплуваха мехурчета от метана. Скот не бе много надалеч зад него и имаше солидна опора под краката си, пресегна се напред, улови пушката, която Ръсел все още стискаше здраво с две ръце и с херкулесово усилие го издърпа от тинята.

Ръсел изглеждаше като че са го потопили в течен шоколад и Скот и аз му се посмяхме доста, след като престана да кашля и плюе. След това двамата заобиколиха по обиколния път, а после Бъки ни каза, че блатото било пълно с такива места, където тинята е мека и дълбока понякога до метър и половина. Каза, че ако Скот не го е изтеглил веднага, и кран не би могъл да измъкне Ръсел от онази тиня.

— Ако затънеш до метър, метър и двайсет, тинята те всмуква като прахосмукачка — рече той. — И колкото повече се бориш, толкова по-силно те всмуква.

Точно до входа на заливчето имаше една крива бреза и дори на слабата светлина не бе трудно да открия мястото. Понесохме го в плитката вода до брега на заливчето и спряхме до мекото място, което знаех. На брега имаше закръглени камъни с големината на хлебни самуни и успях да откъртя пет от тях.

— Ще ги напъхаме в джобовете му — казах на Джесика.

Напъхахме камъните в палтото на Бен, под мишниците му. Пръстите ми изтръпнаха от студа, но успях да закопчея палтото му до горе. В големия джоб на панталона си носех късо въженце, с което да измъквам убитите елени от гората. Извадих го и завързах здраво Бен през кръста, за да не изпаднат камъните.

— Аз какво да правя? — попита тя.

— Нищо, ще се справя сам.

Седнах на брега и си намокрих дъното на панталоните. Оттам можех да избутам трупа на Бен към мекото място с крака, като се придържам към сравнително по-солидното дъно на заливчето.

— Сложи ръце върху раменете ми — рекох. — Ще се отблъсна от теб.

Тя ме стисна силно, до кокал и ръцете й се вдървиха. Свих се и ритнах с крака. Бен се претърколи в по-дълбоката вода и потъна в нея. Продължихме да го избутваме, докато водата не стигна до гърдите ми и той изчезна под повърхността. Очите ми засмъдяха.

— Какво правиш? — попита тя.

Може би дупката се бе запълнила по някакъв начин.

Но при следващото бутване усетих как трупът на Бен се плъзва надалеч от краката ми, сякаш нещо го бе уловило и го теглеше. Джесика ме издърпа и двамата се изкатерихме и се изправихме на брега. Малко облаче балончета изплува на повърхността, където се разпука под лунната светлина. Въздухът се изпълни с мириса на метан, който постепенно се разнесе.

Настъпи пълен покой.

Дълбоко в мен изтощението чакаше да ме откара в собствения ми гроб, но знаех, че имаме още работа за вършене. Зацапахме по обратния път през блатото под лунната светлина, уловили се с калните си ръце. Намерихме мястото, където бяха моята пушка и фенерчето на Джесика. Взех празната гилза. Лесно бе да намерим моето фенерче, което блестеше в храстите и с него намерих останалите гилзи от патроните, които бях изстрелял на пътечката. След това се изкачихме по склона към хамъра ми.

— Ами неговата кола? — попитах.

— Не я докосвай — рече тя. — Какво значение има къде ще я намерят, след като не открият него.

— Няма да го открият — рекох. — Откарай ме, след това се прибери с хамъра.

— Няма ли някой да се запита къде е джипът ти? — попита тя.

— Няма да се сетят — отвърнах. — Тъмно е. А утре ще взема един от събърбъните на „Каскейд“.

Когато масивната сграда се появи пред нас, спряхме на моста. Свалих прозорчето си и изхвърлих празните гилзи и ключовете на Бен в езерото. Чу се тих плясък.

Стигнахме до хижата и спряхме до долния вход. Взехме си довиждане и аз влязох през същата врата, през която бях влязъл и в нощта, когато убих Джеймс. Съблякох се в съблекалнята, оставих ботушите и занесох дрехите си в пералното помещение, за да ги хвърля в една от машините с една чаена чаша прах за пране. Само по боксерки влязох в банята, която банкерите вече бяха напуснали, и застанах под душа.

Когато избърсах огледалото от парата, видях, че лицето ми приличаше на задника на мокър котарак. Дълги червени драскотини красяха бузите ми, а дори след цели пет минути търкане с хавлиената кърпа, под ноктите ми все още имаше оттенъци от калта.

Отворих гардеробчето си и извадих чифт кадифени Джинси и фланелена риза, след това обух маратонки „Тимбърланд“ и се качих горе. Пристигнах навреме за десерта на банкерите.

Марти влезе в трапезарията от кухнята, бършейки ръцете си в хавлиена кърпа.