Тим Грин - Страшният съд

— Сключили сте сделка с профсъюзите? — рече Барт и се ококори.

— Не — отвърна Джеймс, — ще ги заобиколим, или по-скоро май ще ги прегазим. Тейн се е сдобил с няколко вертолета „Сикорски“. Ще пренесем стоманата по въздуха.

— Ами… това е…

— Страхотна новина, нали? — рекох и се спрях, за да могат да ме настигнат, след което продължих по следата.

— Слушай — каза Джеймс и потупа силно банкера по гърба, — имам чувството, че твоите хора са готови да предявят искове за просрочените кредити, които имаме. Знам, че не вярват, че подобен грамаден проект може да бъде осъществен. Но при тези обстоятелства ние вече ще бъдем в графата „строителството е започнато“. Това ще привлече новите ни наематели. Синът ми Скот вече е подписал договори с „Хоум Депо“, „Джей Си Пени“, „Лорд & Тейлър“, „Съркит сити“, „Костко“ и „Таргет“. Вериги, които досега никога не са присъствали заедно на едно място.

— Най-големият проект за всички времена — рекох. — Всеки банкер от Лондон до Сингапур ще се реди на опашка пред вратата ни да ни финансира.

Стигнахме до далечния край на полето и погледнахме надолу в сумрачното, залесено дефиле. Вдигнах ръка.

— Ш-ш-ш-т.

Залегнах, улових Барт за яката и го примъкнах зад един дебел дъб. Мирисът на глинеста почва и гниещи листа изпълни въздуха.

— Той е ей там — рече шепнешком Джеймс. — Вдигни пушката си.

Барт вдигна непохватно приклада към рамото си. Ръцете му трепереха.

— Къде? — изсъска; гледаше над оптичния си мерник.

Джеймс надникна иззад дървото.

— От тази страна на потока — прошепна. — До онзи голям черен пън.

Барт кимна и насочи пушката си.

— Свали първо предпазителя — рече Джеймс и с едно рязко движение го стори вместо него.

Барт пак кимна. Джеймс вдигна собствената си пушка и се прицели. Видях го да дръпва спусъка в мига, в който Барт стреля. Еленът рухна, досущ като патенце на панаирджийско стрелбище. Джеймс свали пушката си до тялото, а Барт подскочи, закрещя и ни запрегръща, заплющя с длани по нашите.

— Мамка му! — рече Барт. — Направих го.

Ту вървяхме, ту се плъзгахме надолу по склона на дерето. Джеймс извади ловния си нож и разпра корема на животното. Барт пребледня и се извърна.

— Добър удар — рече Джеймс. — Голям ден за теб, Барт. Първи трофей и голяма нова сделка с „Кинг Корп“.

— Сделка ли?

— Решихме да ти дадем възможност да я сключиш — каза Джеймс. — Ти си най-голямата ни банкова връзка.

Джеймс отряза гърлото на елена, изхвърли вътрешностите му на земята. Отряза къс от черния дроб и го подаде на Барт.

— Първи елен — рече той. — Ще трябва да изядеш черния дроб.

— Два милиарда долара със сто пункта на LIBOR -a — рекох, уловил кокалестото рамо на банкера през якето му. LIBOR е лихвеният процент, който лондонските банки определят за заеми помежду си. Сто пункта означава едва около един процент.

Барт отмести поглед от кървавочервеното месо към Джеймс и изобрази нещо като смях.

— Това не мога да го направя.

Джеймс сви рамене, размаха месото и рече:

— Тогава си вън от играта. Но с това трябва да се справиш.

— Така ли се прави? — рече Барт и примигна насреща му. — Наистина ли?

— Всички го правят.

Барт взе парчето от него, гризна и потръпна.

— Цялото — рекох и го потупах по гърба. — Хайде.

Барт го лапна и преглътна, задави се, но все пак го глътна. Джеймс и аз се разсмяхме.

— Хайде сега — рече Джеймс, — няма да получиш сделката, но си имаш елена. Главата му ще изглежда страхотно над камината ти.

Джеймс улови единия заден крак на елена. Аз хванах другия и започнахме да го влачим нагоре по склона; под краката ни пращяха съчки. Барт седеше безмълвен и ни гледаше.

— Можем да сключим сделка — рече той и се запрепъва нагоре да ни стигне, като се улавяше за дънерите на младите дръвчета.

— Не, ти си извън играта — рече Джеймс и погледна назад.

Стигнахме до хребета, задъхани тежко. Джеймс погледна над полето към оранжевото зарево от изток и пое дълбоко дъх.

— Знаеш ли какво най-много обичам? — рече Джеймс и побутна с крак трупа на животното. — Момчетата на Бъки ще го очистят, ще го разфасоват както си знаят в магазина и след седмица ще се появи на масата, заедно с бутилка бордо.

— И защо съм извън играта? — попита Барт.

Джеймс погледна отново към небето, след това към Барт и рече:

— Защото аз ти дадох шанс, а ти не го поиска. Швейцарската банка ще го поеме и ще бъде доволна.

Джеймс разтърси ръката на Барт.