Тим Грин - Страшният съд

— По дяволите — изсъска тя. — Пак постъпи така с теб. Ако ще се отнася по този начин, защо просто не дадеш на профсъюза работата, която искат? Ако Джеймс не желае да ти даде полагаемото, то профсъюзът сигурно ще го направи.

Можех единствено да се разсмея.

— Да бе, много смешно — рече тя. — Защо да не можеш да направиш нещо? Сериозно говоря. Как можахме да получим онзи басейн?

— Това бе по-различно, малка услуга. А ако започнеш да правиш бизнес с онези хора — поклатих глава, — и те вече те притежават. Обзалагам се, че точно заради това бе убит Майло. Тук става дума за сериозни неща. Той ги е информирал и едновременно е работел по проекта. Ние обаче прекарахме железата и те са хвърлили вината върху него. Ако сбъркаш нещо с профсъюза, край — свършено е с теб.

— А Джеймс не ти ли е задължен? — попита тя.

Ъгълчетата на устните й увиснаха надолу, кожата около очите се сбърчи. Улови китката ми и отмести ръката ми от корема си, извърна се и въздъхна.

— Каза, че тази вечер щял да направи важно съобщение, което ще се хареса на всички ни — прошепнах и завъртях пръст в един кичур от косата й. — Ами ако аз стана президент?

Тя се обърна, погледна ме в очите, все още изпълнена с подозрения.

— Той ли го каза?

Свих рамене.

— Какво друго би ме зарадвало, след като съм изгубил дела на Майло?

— Ако е вярно… — рече тя.

— Би трябвало да бъде.

— Тогава ще получиш огромна заплата — рече тя, ускорявайки говора си. — Ще трябва да си съдружник във всеки предстоящ проект, нали? И пак ще можем да построим къщата. Сами ще трябва да я финансираме, но бихме могли да се справим. Ти ще управляваш всичко и…

— Какво? — попитах след минута.

Тя улови ръката ми и я стисна силно.

— Онези проклети аероплани — рече тя. — Ако този път се нуждаеш от самолет, просто ще можеш да го вземеш.

— Не говори за това — казах, докоснах лицето й с опакото на пръстите си и поклатих глава. — Не разваляй празника.

Облякох дрехите, които Джесика ми бе приготвила. Помогна ми за сакото, което облякох върху ризата с разкопчана яка. След това ми даде тиленол и кодеин, каза, че трябва пак да наложа устната си с торбичка с лед. Тя самата се облече с консервативен костюм с панталони, пристегна косата си с черна кадифена панделка, която я правеше да изглежда дори още по-млада от обичайното. Слязохме долу уловени за ръка. Тя се ръкува и разцелува всички по бузите. Професионалистка.

— Не обръщай много внимание на устната си — прошепна ми тя, докато отмахваше някаква прашинка от яката ми и отмести пръста ми от лицето. — Ще видят раничката.

Всички бяха в бара — десетки хора с питиета в ръце. Аз се настаних в ъгъла с двоен скоч и я наблюдавах. Хората идваха при нея, сгряваха се от усмивката й, от склонената й настрани глава, от пламъчетата в очите й. Най-накрая и Джеймс си проби път до нас. Тя го целуна по бузата и ми даде знак с очи да приближа.

— Много сме развълнувани — казваше тя, когато отидох при тях.

Джеймс й се усмихна и рече:

— Знаеш ли, и аз съм развълнуван. Всеки ден съм развълнуван. Имам най-страхотната съпруга на света и най-страхотното семейство.

— А сега, на всичкото отгоре, и този проект стартира — рече Джесика. — Удивително е.

— Струва ни много усилна работа — каза Джеймс и положи длан върху рамото ми. — От страна на този мъж тук. Той и Скот са хората, които наистина въртят компанията. Страхотен е, нали знаеш?

— И аз така мисля — рече тя и докосна другото ми рамо.

Сведох поглед към обувките си.

— Господи, какво е станало с устната ти? — попита Джеймс.

Отвърнах, че не е нищо особено, но разказах историята, той се разсмя и ми каза, че това ще ме научи да внимавам, когато съм с Бен на лов или риболов. След това се извини и отиде да поговори с Джим Морис, нашия главен финансист и един от отдавнашните съдружници.

Джесика стисна ръката ми и прошепна:

— Ще получиш поста.

— Той, Скот и аз сме причината това да стане. Скот…

— Той даде парите на Скот — рече тя. — Би трябвало да даде поста на теб. Скот не се нуждае от него. Знаеш, че тези неща ги разбирам.

Бъки се прокашля. Стоеше до вратата, чувстваше се неловко в тесен син блейзър. Обяви, че вечерята е сервирана във винарската изба.

Стените на избата бяха изградени от камък и не бяха измазани. В стила на Стария свят — с тъмни цепнатини между всеки сив каменен блок, дори на сводестия таван. Бяха докарали петима италианци да я построят. Подът бе пръстен, добре утъпкан, а тежките вериги, които служеха за перила на стълбите, бяха напълно неподвижни.