Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Този път Барбара се облегна назад на стола.

– Ще трябва да ми кажеш малко повече от това, Робърт, ако искаш поне да се опитам да следя мислите в сюрреалистичния ти мозък. За какво говориш, по дяволите?

– Добре. – Хънтър стана и се приближи до таблото със снимките. – В играта на убиеца са скрити някои елементарни, но много ефикасни психологически елементи.

– Например? – попита капитан Блейк и се обърна към таблото.

– Първото, което прави той, след като вземе за заложник жертвата, е да се обади на човека, който ще стане участник в играта му. Някой много близък на жертвата. Някой със силна емоционална връзка с нея – най-добра приятелка или съпруг.

– Хънтър посочи на таблото снимките на Таня Кейтлин и господин Дженкинсън. – Първият му трик е, че използва телефона на жертвата, за да направи обаждането, и това внася първия психологически елемент – изненада.

Барбара присви очи, докато разсъждаваше върху думите на Хънтър.

– Човекът отговаря на обаждането, като си мисли, че ще говори с най-добрата си приятелка или със съпругата си, и наистина остава с това убеждение, защото според двамата свидетели първият образ, който виждат, е увеличено изображение на потенциалната жертва. Предимно очите ѝ, но камерата се отдалечава...

– И изненада – съгласи се капитан Блейк, защото разбра за какво говори Хънтър.

– И докато камерата продължава да се отдалечава – добави Хънтър, – изненадата незабавно е последвана от следващите два психологически елемента – объркване и шок. – Той даде на капитана малко време. В очите ѝ видя, че тя е направила връзката, и продължи: – След това идва обяснението какво ще се случи и правилата на извратената игра с въпроси. И наред с това има два нови елемента. Първо, съмнение, защото тогава умът започва да се пита: "Реално ли е това? Сънувам ли тези щуротии?". Второ, въведение към страха – защото ако се окаже реално, тогава животът на най-добрата ти приятелка или на съпругата ти... е в твоите ръце.

Капитан Блейк кръстоса крака. Изразът в очите ѝ ясно показваше, че нещата бяха започнали да се изясняват в съзнанието ѝ.

– Защото още преди да започне играта с въпроси, капитане – продължи Хънтър, – в разстояние на две минути или по-малко умовете на свидетелите са бомбардирани с дъжд от дезориентиращи елементи – изненада, объркване, шок, съмнение и достатъчно страх, за да ги накара да се съмняват във всичко. Насред всичко това, докато свидетелите все още се опитват да разберат дали сънуват или не, дали са въвлечени в сложна шега или не, убиецът ги замерва с първия въпрос. Изключително лесен въпрос. Нещо, на което той знае, че те ще отговорят правилно. – Хънтър посочи въпросите на дъската: "Колко приятели във фейсбук имаш?" и "Къде е родена Касандра?". – Първият въпрос е много хитър, защото по принцип постига две неща, капитане. Първо, връща комбинацията от страх и съмнение, защото свидетелите не могат да повярват, че играта е реална. Не и с такива лесни въпроси. Затова започват да си мислят, че всичко това е шега. И второ, това им вдъхва фалшиво чувство на сигурност, защото щом ще им задават такива въпроси, тогава давай тъпата игра. – Хънтър направи знак "хайде" с двете си ръце и после млъкна за ефект. – И това фалшиво чувство на сигурност се разраства у свидетелите, защото в края на краищата, те са успели петдесет процента. Спомняш ли си правилата на играта? Два правилни отговора и играта свършва. Приятелката или съпругата ти е свободна. И тук убиецът показва колко е умен.

Капитан Блейк прибра кичур коса от лицето си.

– Дотогава той вече е разстроил мисловния им процес, без те да съзнават, и им е вдъхнал фалшиво чувство на сигурност, но козът все още предстои.

– Коз? – попита Барбара.

– Не им е казал какви са последиците от грешен отговор – обади се Гарсия.

Хънтър посочи партньора си, сякаш беше дал отговора на въпроса за произхода на вселената.

– Те нямат представа какво ще се случи, ако дадат грешен отговор, капитане. И след първия лесен въпрос играта звучи глупаво. Убиецът им задава втория въпрос. Въпросът. – Хънтър отново посочи въпросите на таблото. – Нещо, което убиецът е проучил. Нещо, което е открил, че те би трябвало да сгрешат, но все пак е само "би трябвало".

– Как така само "би трябвало"?

– Замисли се, капитане. Убиецът не е решил да тръгне да убива от днес за утре. Той е планирал убийствата от известно време. И е много, много търпелив, защото процесът е дълъг. Той започва, като избира жертвата, някой, когото дразни с послания, доколкото ни е известно, от месеци. След това избира човека, който ще отговаря в играта с въпросите. Някой близък на жертвата. Накрая проучва какъв въпрос да му зададе, защото номерът е въпросът да звучи лесно, но да е труден.