Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– И ти провери страницата му.

– Страниците – поправи го Карлос.

– Той има повече от една?

– Не точно, но е член на няколко групи – обясни Гарсия.

– Всяка има своя страница, затова цяла сутрин ги преглеждах и четох постинги и отговори, всичко, което можах да намеря, докато попаднах на това. – Той зареди страницата на търсачката и превъртя надолу, докато намери текста, който търсеше. – Виж това – рече Карлос и почука с пръст по екрана.

Хънтър се наведе над лявото рамо на партньора си.

– Трябва да прочетеш само до четвъртия отговор, за да разбереш за какво говоря.

Темата беше подета на групова страница, не от Патрик Дженкинсън, а от друг член – жена на име Изабел.

Изабел: О, баща ми яко загази, пред мама след снощи. Един месец ще спи в дневната.

Първият въпрос беше от друга жена, Марта:

Защо? Какво се случи? Кажи. Кажи. Кажи.

Изабел: Той забрави годишнината от сватбата им. Дойде си от работа без нищо – нито цвете, торта или питие или дори някаква лайняна картичка от бензиностанция. Не спомена нищо. Мама беше разстроена, но също не каза нищо. Мълча и сутринта на закуска. Татко попита: "Добре ли си, скъпа?". И тогава играта загрубя. И нека ви кажа, че още хвърчат искри. Голям смях!

Марта: Лошо. Много лошо. Моят татко е страхотен в това отношение. С мама са женени от двайсет и три години и той не е забравил нито веднъж.

Следващият коментар беше от Патрик Дженкинсън:

Много добре знам за какво говориш, Изабел. И моят татко вече не помни годишнината от сватбата с мама. От няколко години я забравя. Мама му я напомняше, но не и без да му се скара. Отказа се преди няколко години. Щом той самият не може да сия спомни, какъв е смисълът?

Хънтър погледна Гарсия.

– Ти пак беше прав – рече Карлос. – Убиецът е знаел предварително, че господин Дженкинсън няма да знае отговора на въпроса.

Ребрата на господин Джей го заболяха, сякаш бяха счупени. Ритникът в корема го беше изненадал. В момента на удара тялото му не беше точно отпуснато, но не беше и стегнато, не бе предвидил атаката, затова ритникът проникна с максимална сила.

– Трябваше да го очакваш, Джей – измърмори той, докато издърпваше чекмеджетата в спалнята на Майкъл Уилямс. – Какво си мислеше, по дяволите? Появяваш се без предупреждение, преструваш се на ченге и смяташ, че той ще те покани на понички и мляко?

Господин Джей надигна ризата си и погледна гърдите си. Вече бяха започнали да избиват синини.

Той беше проверил всяко чекмедже, кутия и пролука, които бе видял в дневната на Майкъл Уилямс. Не откри нищо, което да му подскаже къде е избягал Уилямс, но претърсването още не беше приключило. В кутия, пъхната под стара етажерка, господин Джей намери разписки, битови сметки и документи, свързани с "Водопроводни инсталации без течове". Фирмата беше основана преди две години и половина и принадлежеше на самия Майкъл Уилямс. Доколкото разбра господин Джей, Уилямс беше и единственият служител.

Щом се убеди, че е погледнал абсолютно навсякъде в дневната, той продължи търсенето в спалнята. Стаята беше оскъдно обзаведена като дневната и миришеше на застояла пот и пържена храна.

Господин Джей започна със скрина до източната стена. Претърсването на дневната беше показало, че Майкъл Уилямс е изключително организиран човек. Всеки предмет, изглежда, си имаше определено място, но спалнята говореше, че Уилямс несъмнено страда от обсесивно-компулсивно разстройство. Всяка дреха в чекмеджетата беше идеално сгъната, за да се оползотвори пространството максимално, но обсебеността не свършваше дотам. Дрехите бяха подредени и по цвят и вид.

Господин Джей разгъна и прегледа всичко, включително джобовете. Не откри нищо, нито дори къс хартия.

След това отвори малкия дървен гардероб, където намери сив костюм, който, изглежда, беше купен от благотворителен магазин, две бели ризи, закопчани догоре, вратовръзка на райета, чифт тежки работни ботуши и чифт черни обувки, които определено бяха виждали по-добри дни.

Господин Джей провери дрехите и после надникна над гардероба и под него, но пак не откри нищо.

Имаше само едно нощно шкафче, но там нещата започнаха да стават вълнуващи. В чекмеджето господин Джей намери, пистолет "Берета 96 А1", калибър .40. До оръжието имаше две кутии с патрони с метален кожух.

– Предполагам, че няма да намеря разрешително – каза той, взе пистолета и извади пълнителя с дванайсет патрона. Не липсваше нито един. Господин Джей доближи до носа си оръжието. Не миришеше на барут, а на смазка.