Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Той пъхна пистолета в колана на гърба си, коленичи и погледна под леглото. Там нямаше нищо друго освен тъмносив куфар. Господин Джей протегна ръка и го измъкна.

Куфарът беше от поликарбонат, с двупосочен цип, заключен с механизъм с трицифрена комбинация. Беше лек, сякаш бе празен, но тогава защо беше заключен?

Господин Джей извади джобното си ножче. Обикновено заключващият механизъм на куфара е по-скоро възпиращо средство, отколкото мярка за сигурност. Необходим е само един бърз замах с върха на нож и системата се разпада. На господин Джей му бяха нужни по-малко от три секунди за този механизъм.

Той дръпна ципа, отвори куфара и се намръщи. Вътре намери военна торба от дебел брезент. Ципът беше заключен със специален секретен катинар със защитена скоба. Нямаше как господин Джей да разбие катинара с джобно ножче, но можеше да среже ципа.

– Добре – каза си той. – Свършихме с игричките.

Господин Джей заби ножа в ципа, разтвори зъбците и погледна вътре.

– Копеле.

Когато видя какво е постигнал Гарсия с претърсването на уебсайтовете на социалните мрежи, на Хънтър му хрумна идея. Той отиде при компютъра си и отвори търсачката, а после взе телефонната слушалка и набра вътрешен номер.

– Денис Бакстър, отдел "Компютърни престъпления" – отговори уморен глас след третото позвъняване.

– Денис, обажда се Робърт от отдел "Свръхтежки убийства".

Бакстър се прокашля, за да прочисти гърлото си. Знаеше, че когато Хънтър му се обади на служебния телефон, се случва нещо сериозно.

– Хей, какво става?

– Слушай. Лосанджелиската полиция има ли някаква фалшива регистрация в социална мрежа? – попита Хънтър. – Нещо, което мога да използвам, без да трябва да създавам сам цял куп регистрации?

Карлос се намръщи и се наведе настрани, за да погледне партньора си покрай компютърния екран.

– Имаш предвид фалшива лична регистрация? – попита Бакстър. – Не служебна. Нещо, с което да изпращаш искания за приятелство и съобщения и да се включваш в разговори?

– Именно – отговори Хънтър. – Има ли полицията такова нещо?

– Да, имаме няколко. Защо? Трябва ли ти?

– Незабавно.

– Добре. Няма проблем. Какво ти трябва? Фейсбук?

– Всичко, което можеш да ми осигуриш – фейсбук, инстаграм, туитър – каквото най-много използват хората напоследък.

– Хубаво. Искаш ли същата имейл регистрация? За легитимност?

– Не е необходимо. Искам само да мога да разглеждам страници, но разбирам, че не мога да го направя, ако нямам регистрация.

– Да, така е. Нямаш профил във фейсбук или туитър?

– Нямам профил в никоя социална мрежа.

– Ти си пещерен човек – засмя се Бакстър. – Добре. Трябва ли да изглеждаш по някакъв определен начин? И от какъв пол искаш да бъдеш? Мога да ти направя какъвто профил желаеш

– Знойна мацка, суперинтелигентен, наивно момиченце, гадно копеле, стар, млад, черен, бял. Когато става дума за профили в киберпространството, аз съм бог.

Хънтър се замисли за една-две секунди.

– Може ли да имам две самоличности? Едната на мъж, а другата на жена. Обикновени хора.

– Разбира се. Дай ми няколко минути и ще ти изпратя имейл.

– Какво става, Робърт? – попита Гарсия, след като Хънтър затвори. – Какво си намислил?

– И аз не съм сигурен. Но убиецът, изглежда, прекарва много време в сайтове на социални мрежи. Може би така е проникнал в живота на жертвите. Ако наистина е така, трябва да направя същото.

Телефонът на бюрото на Хънтър иззвъня два пъти. Робърт вдигна.

– Изпращам ти имейла с новите ти самоличности – съобщи Бакстър.

Хънтър отвори имейла и изумено повдигна вежди – лолитасуперяка@грънтмейл.ком и карлкавала@грънтмейл.ком.

– Хубаво – отбеляза той. – И бързо.

– Почакай да видиш снимките на профилите – рече Бакстър.

– Паролите на регистрациите са в имейла.

– Благодаря, Денис.

– Няма проблем. Обади ми се, ако ти трябва нещо друго.

– Добре.

Робърт затвори и използва новите си киберсамоличности, за да влезе в сайтовете на няколко социални мрежи едновременно.

– Е, да се разровим – измърмори той.

Без да почука, капитан Барбара Блейк отвори вратата на кабинета на Хънтър и Гарсия и влезе вътре. Двамата седяха зад бюрата си.

– И така – каза тя с раздразнен тон и стрелна с поглед детективите. – С какво разполагате? И дано ми кажете, че имате нещо добро, защото с втората жертва, Касандра Дженкинсън, изродите от медиите са надушили кръв и ако възникне нещо, което може да превърне историята в серийни убийства, те ще станат ненаситни вампири. А колонията е изгладняла.