Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Разсъждавай нестандартно, Карлос – помисли си той, – защото убиецът прави точно това. След няколко минути му хрумнаха две много странни идеи.

– Какво пък, по дяволите! Нямам какво да губя.

През следващите четиресет минути Гарсия прегледа много страници информация. Част от нея беше главозамайваща. Очите му сълзяха и главата започна леко да го наболява. Той реши отново да си почине и да опита нещо съвсем различно, но точно когато затвори прозореца на търсачката, който беше отворил, нещо най-отдолу на страницата привлече погледа му

– Мамка му! Какво беше това? – зачуди се Карлос и примигна два пъти. Веднага отвори прозореца, превъртя текста надолу и прочете написаното. – Будалкате ме!

Майкъл Уилямс – така се казваше водопроводчикът, когото Касандра беше повикала да поправи спуканата тръба в мокрото помещение преди два месеца. Въпреки че му беше платила в брой, вместо да използва една от кредитните си карти, тя беше поискала разписка. Касандра винаги беше много стриктна и организирана, когато ставаше въпрос за такива неща, особено след като разписката служеше и като гаранция за извършената работа.

Майкъл Уилямс работеше във фирма "Водопроводни инсталации без течове" в Силмар, Сан Фернандо Вали. На господин Джей му беше необходимо само едно телефонно обаждане, за да научи домашния му адрес. Пътуването дотам му отне малко повече от половин час.

Уилямс живееше в малка едноетажна къща, която се намираше в средата на дискретна задънена улица, на няколко преки от водопроводната фирма. Имотът имаше такъв вид, сякаш беше занемарен от години. Моравата отпред бе обрасла с трева, засипана със сухи листа, паднали от дърветата наоколо, и осеяна с боклуци. Самата къща изглеждаше запусната и отчаяно се нуждаеше от ремонт. Някога яркият ѝ жълт цвят бе загубил битката с калифорнийското слънце преди години и бе избледнял до пастелно кремаво, което напомни на господин Джей за вкиснато мляко. Входната врата, с овално прозорче с гравирано стъкло, беше мръсна и изцапана с мазни петна. Первазите на прозорците се лющеха и бяха прогнили. Нямаше алея за коли, но на улицата пред къщата беше паркиран черен микробус "Шевролет Марк 2" с емблемата на водопроводната фирма, телефонния номер и уебадреса от двете страни.

Господин Джей се приближи до къщата, почука на вратата и зачака. Не приличаше на себе си. Беше си сложил черна перука с чуплива коса, подстригана на стъпала, която му придаваше вид на застаряваща рок звезда от деветдесетте години на миналия век. Бузите и гушата под брадичката му се бяха с увеличили един-два сантиметра и лицето му изглеждаше нездраво подпухнало. Прошарената му козя брадичка беше гъста, но добре оформена, а очите – светлосини. Фалшивият му нос имаше такъв вид, сякаш беше чупен най-малко два пъти.

Изминаха двайсетина секунди, без никой в къщата да отговори. Господин Джей пристъпи по-близо и доближи дясното си ухо на два-три сантиметра от вратата. Отвътре не се чуваха звуци. Той почука още веднъж, този път по-силно. След още двайсетина секунди съзря движение през прозорчето с гравирано стъкло.

– Чакай малко, по дяволите – извика отвътре хрипкав мъжки глас. – Идвам.

Господин Джей отстъпи крачка назад и изпука кокалчетата на пръстите на ръцете си.

На прага застана мъж, който изглеждаше горе-долу на неговите години. Беше с баскетболни гащета, стари маратонки и тясна синя тениска, която беше твърде малка за мускулестото му тяло. Силните му ръце бяха голи.

– С какво мога да ви помогна? – попита мъжът и огледа господин Джей от главата до петите. Явно не беше в настроение.

С отварянето на вратата господин Джей долови миризма на готвено. Нещо пикантно и мазно.

– Господин Уилямс? Майкъл Уилямс? – попита той.

Мъжът се поколеба за момент.

– Кой иска да знае?

Господин Джей извади идеално фалшифицирана детективска значка от лосанджелиската полиция. Дори експерт трудно би забелязал разликата.

– Аз съм детектив Крейг Луис от лосанджелиската полиция. – Гласът на господин Джей също беше съвършено различен. Тонът му се бе повишил с половин октава и акцентът беше типичен за Северна Калифорния.

Щом чу тези думи и видя значката, поведението на Майкъл Уилямс леко се промени.

Господин Джей забеляза това.

– Питах се дали може да ви задам няколко въпроса.

За секунда Уилямс сякаш се замисли какъв да бъде следващият му ход.

– За какво става дума? – попита той.