Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Сега Робърт Хънтър беше главният детектив в отдел "Свръхтежки убийства" към специалната секция "Убийства" на лосанджелиската полиция. В полицейските кръгове отделът беше известен като "Шоуто на изродите", но не заради детективите, а заради престъпниците, които преследваха. Повечето детективи биха дали дясната си ръка, за да не бъдат назначени в "Свръхтежки престъпления".

– Питах се дали може да ви задам един бърз въпрос по телефона – каза Хънтър, който не видя смисъл да се опитва да води банален разговор за дребни неща.

– Да, разбира се, детектив. Всичко, с което мога да ви помогна. – Време беше господин Джей отново да възприеме ролята на невеж гражданин.

– Напоследък правили ли сте някакъв ремонт в къщата?

– Ремонт?

– Да. Обновления, боядисване, поправки, водопроводната или електрическата инсталация, каквото и да е, и някой непознат да е посетил дома ви? – поясни Робърт.

Умореният мозък на господин Джей се задейства едва след няколко секунди. Снимките на полицата над камината – осъзна той. – Убиецът на Касандра не е взел идеята за проклетия въпрос там, на място... а е бил в къщата и преди. И не само това, а е бил наясно, че аз няма да знам отговора на този въпрос. Цялата игра е била фарс. – Колелцата в мозъка му започнаха да се въртят по-бързо. – Някакъв ремонт в къщата? Инсталациите? Каквото и да е, и някой непознат да е посетил дома ви? Мисли, по дяволите, мисли.

– Господин Дженкинсън?

– Обикновено Касандра се занимаваше с тези неща – най-после отговори господин Джей. – Но винаги ми казваше, заради бюджета. – Той отново замълча. – Не си спомням нищо, детектив. Съжалявам.

– Няма проблем. В момента само разсъждаваме върху малкото, с което разполагаме.

– Разбирам и много съжалявам.

– Не е необходимо, господин Дженкинсън.

Хънтър знаеше, че освен че господин Дженкинсън е напълно изтощен, в главата му цари пълен хаос от емоции, спомени, образи и всичко останало, да не споменаваме убийственото чувство на вина. В момента за всеки в положението на господин Дженкинсън опитите да си припомни елементарни неща – например дали в къщата е идвал майстор – бяха чудовищно напрегната битка.

– Ако си спомните нещо – добави Робърт, – каквото и да е, моля, обадете ми се веднага, по всяко време на денонощието.

– Разбира се, детектив – отвърна господин Джей. – Ако си спомня нещо, веднага ще ви се обадя.

Хънтър обаче не знаеше, че господин Джей излъга.

Гарсия току-що беше направил нова каничка прясно кафе, когато Хънтър се върна в кабинета им. Съблазнителното ухание на силното бразилско кафе бе наситило въздуха и за Робърт беше невъзможно да устои. Пък и не искаше. Той се приближи до машината и си наля. Когато Хънтър започна да разбърква кафето си, Карлос се подсмихна, облегна се назад на стола си и кръстоса крака.

– Защо го правиш? – попита той.

– Кое?

– Разбъркваш кафето си. Пиеш го чисто, без захар, сметана и мляко. Няма какво да разбъркваш в кафето си, затова защо го правиш?

– Харесва ми звукът, който издава – повдигна рамене Хънтър и нарочно изтрака с металната лъжичка по порцелановата чаша.

– Да, сигурно. Това е като да сложиш вода в шейкър, без да добавиш абсолютно нищо друго, и да я разклатиш силно, а после да я изпиеш. Пак си е само вода.

– Да, но е разклатена вода, не разбъркана.

– Не, по дяволите – засмя се Гарсия. – Не можеш да се шегуваш с Джеймс Бонд. Беше ужасно, Робърт.

– Но ти се засмя.

– Не беше смях.

– Беше.

– Не беше... Все едно. Извади ли късмет? – попита Карлос, имайки предвид телефонното обаждане на Хънтър до Джон Дженкинсън.

– Не – отговори Робърт и остави чашата на бюрото си. – Той не можа да си спомни дали напоследък в къщата им са ремонтирали нещо, нито дали са идвали техници. Съпругата му се грижела за тези неща.

– Точно както предположихме – отбеляза Гарсия.

Когато бяха излезли от дома на господин Дженкинсън тази сутрин, преди да отидат в Института по съдебна медицина, Хънтър и Гарсия бяха помолили Оперативния отдел да провери всички трансакции по кредитните карти на Касандра Дженкинсън през последните пет години. Идеята беше да открият някоя фирма за ремонти или услуги за дома, която тя може да е използвала, включително поправки на електроника, водопроводчици, градинари, почистване на канали, дори доставчици, които може да са минали през дневната, за да внесат нов диван, нов килим или нещо друго. Същото правеха и с кредитните карти на Карън Уорд. След това щяха да сравнят списъците. Ако Карън и Касандра бяха използвали една и съща фирма или дори един и същ търговец, тогава щяха да знаят, че вероятно са попаднали на нещо.