Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Мисля, че ще е по-добре, ако разговаряме вътре – отвърна господин Джей.

Двамата се втренчиха изпитателно един в друг.

– Разбира се – отговори Майкъл Уилямс и се дръпна встрани.

Господин Джей пристъпи напред, но точно когато щеше да влезе в къщата, Уилямс вдигна десния си крак и го ритна в корема толкова силно, че ударът повдигна господин Джей от земята и го запрати, препъвайки се, най-малко два метра назад. Когато се стовари върху обраслата морава, господин Джей чу, че вратата се затръшна.

– Копеле... – Той се закашля трескаво, докато се опитваше да си поеме дъх. Ритникът беше изкарал въздуха от дробовете му. Помъчи се да стане, но болката го принуди отново да седне за няколко секунди. Той допря дясната си ръка до стомаха и стисна очи. Най-после можеше да диша.

– Копеле – повтори господин Джей, изправи се и хукна към вратата.

Беше заключена.

Господин Джей нададе изпълнен с отчаяние вик. Отстъпи назад и използвайки всичката сила на мускулите си, се хвърли с рамото напред към вратата, която обаче само изтрака.

– Мамка му!

Той пак отстъпи назад и този път ритна дръжката на вратата с десния си крак. Вратата отново се разтресе, но пак не се отвори. Господин Джей опита отново. Нищо. Още веднъж. Остана малко. Още един удар и този път вложи всичко от себе си. Ако не успееше, щеше да използва пистолета си.

ТРЯС!

Вратата най-после се отвори. Рамката се напука и във въздуха се разхвърчаха трески.

Господин Джей влезе предпазливо в къщата и извади своя "Зиг Зауер Р226 Легион" от кобура на кръста си. Пистолетът имаше заглушител.

Той се озова в оскъдно обзаведена дневна.

Там нямаше никого.

Господин Джей погледна наляво и после надясно.

Нищо.

– Майкъл? – извика той със силен и гневен глас и огледа стаята.

Никой не отговори.

– Майкъл? Хайде, нека поговорим.

Тишина.

Насреща имаше затворена врата. Кухнята, помисли си господин Джей. Коридорът вдясно щеше да го отведе по-навътре в къщата. И там нямаше никого.

Господин Джей реши да опита вратата на кухнята. Ако тръгнеше към коридора, това означаваше, че ще бъде с гръб към затворената врата. Идеята не беше добра. Той прекоси стаята и долепи гръб до стената до вратата. Накани се да натисне дръжката, но в същия момент чу форсиране на мотоциклет. Не дойде от предната част на къщата, а отзад, през кухнята.

– Копеле. – Господин Джей натисна дръжката, но вратата беше заключена.

Нямаше време да я разбива с ритници. Той отстъпи назад и насочи пистолета си към ключалката. Разнесе се едва доловимо "пфът" и ключалката се взриви. Вратата се отвори.

Кухнята беше малка и миришеше така, сякаш Майкъл Уилямс беше пържил сланина в гъша мас. Задната врата беше широко отворена и господин Джей влезе точно навреме, за да види как мотоциклетът изчезва през странична врата в оградата на задния двор. Той стреля два пъти, но беше късно. Куршумите се забиха в дървената ограда.

Господин Джей се обърна и се втурна обратно в къщата. Стигна до дневната и се приготви да побегне към колата си, когато съзнанието му се освободи от гнева и той отново започна да разсъждава ясно.

Какъв е смисълът да го гоня – запита се. – Той е с мотоциклет и ще мине напряко през малки алеи и задни улички. В момента може да е на три, четири, може би пет преки кой знае в коя посока. Да го търся с кола е доста тъпа идея. – Господин Джей огледа дневната. – Най-добрият ти шанс да го намериш е тук. Нещо тук ще го издаде.

Той се приближи до външната врата и надникна навън, за да провери дали някой е видял какво се случи. След това спокойно затвори вратата и започна да претърсва дома на Майкъл Уилямс.

Гарсия тъкмо приключваше разговора си по телефона с отдел "Киберпрестъпления", когато Хънтър се върна в кабинета им.

– Робърт, трябва да видиш нещо.

Тонът на Карлос заинтригува Хънтър. Той се приближи до бюрото на партньора си.

– Ще призная, че направих огромна грешка – обясни Гарсия. – Дълго преглеждах страниците в социалните мрежи на Касандра и Джон Дженкинсън, четох постинги, гледах снимки... всичко.

– Това грешка ли е?

– Същата грешка, която направих и първия път, Робърт. Прегледах всичко в личните страници на Карън Уорд и Таня Кейтлин, помниш ли? Но не открих абсолютно нищо. Пробивът дойде, когато погледнах страницата на приятеля им Пит Харис. И после изведнъж се сетих нещо много важно за втората жертва. Тя има син, Патрик Дженкинсън, който е двайсетгодишен и учи в колеж в Бостън. За неговото поколение социалните медии са като кислород. Те не могат да дишат без тях.