Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Робърт се развесели от сравнението.

– Още не се е разчуло, че извършителят предава на живо убийствата чрез видеообаждане – продължи капитан Блейк. – Но всички знаем, че е само въпрос на време. От новото убийство снощи телефоните в нашата пресслужба прегряха. Всички искат да направим изявление.

Двамата детективи знаеха какво предстои.

– Публикувахте ли вече нещо? – попита Гарсия.

– Какво? – Барбара гневно се втренчи в него. – Шегуваш ли се, Карлос? Как да публикуваме нещо, когато никой освен вас двамата не знае какво става със случая?

Гарсия се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си.

– Мислех, че измишльотините са специалитетът на нашата пресслужба.

– А, шегички – отвърна капитан Блейк. От очите ѝ сякаш хвърчаха искри. – Моментът е изключително подходящ.

– Какво искаш да знаеш, капитане? – попита със сериозен тон Хънтър и привлече вниманието ѝ към себе си.

– Всичко, Робърт – отговори тя и погледна часовника си.

– След два часа имам среща с шефа Брако и той ще очаква да бъде напълно информиран. Освен ако не искаш да отидеш вместо мен.

– Не, благодаря, капитане.

– И аз си помислих така. – Барбара си пое дълбоко дъх, за да се успокои. – Последния път, когато излязох от този кабинет, имаше една жертва и предположенията бяха за преследвач. Това ли е все още случаят?

– По-добре се настани удобно, капитане – рече Карлос.

Блейк взе сгъваемия стол, който беше подпрян на метален шкаф до вратата. Щом тя седна, двамата детективи започнаха да се редуват, за да ѝ обяснят всичко, което се беше случило от последното обсъждане насам, включително новото им откритие в интернет преди няколко минути.

– Чакай малко. – Капитанът вдигна пръст, за да прекъсне Хънтър, който обясняваше резултатите от аутопсията на Касандра Дженкинсън. Той описваше екстравагантния начин, по който тя беше убита. – Тук пише, цитирам: "При силен травматичен удар – черепната кост се огъва във формата на удрящия инструмент" – прочете Блейк от копието на доклада за аутопсията, което ѝ бяха дали. – Предполагам, че това означава всякакъв удрящ инструмент?

– Да.

– И за да нанесе пирамидална фрактура, не е било необходимо убиецът да използва заострено длето?

– Не – отговори Хънтър. – Дори не е било необходимо изобщо да използва длето, капитане. Чукът е можел да свърши същата работа.

– Тогава защо е използвал длето? – попита тя.

– Защото проблемът с използването само на тъп инструмент е, че е много по-трудно да контролира и да прецени удара – обясни Хънтър. – И няма гаранция, че убиецът ще постигне желаното въздействие.

– Какво желано въздействие, Робърт? Смърт? Сигурна съм, че един удар с чук по главата би свършил работата безпроблемно.

– Не смърт, капитане – каза Хънтър и се облегна назад на стола си, – а кръв.

Блейк не изрече на глас въпроса. Тя погледна Робърт и леко поклати глава.

– Забравяш нещо, капитане.

– Какво?

– Убиецът предава убийствата на живо по видеовръзка, затова, както и да го погледнеш, не може да отречеш, че той по принцип прави шоу. Няма значение дали има публика от един или от милиони. За него пак е шоу. И играта му изисква да се случат две главни неща, така че шоуто да се развие, както иска той. – Хънтър вдигна показалеца на дясната си ръка. – Първо, човекът от другия край на линията трябва да се паникьоса, защото това играе пряко в полза на убиеца и го зарежда с енергия. Дава му сили. – Робърт млъкна, за да си поеме дъх. – Използвайки само чука, щеше да го постигне много по-трудно, ако изобщо успееше да го постигне.

– Искаш да кажеш, че ако убиецът беше решил да удари с чук по главата Касандра Дженкинсън, съпругът ѝ е нямало да се паникьоса? Докато гледа на живо чрез видеообаждане?

– Сигурно би се паникьосал, но това лесно е можело да се обърне срещу второто изискване на убиеца.

– И какво е то?

– Да се "забавлява". – Хънтър изписа кавички във въздуха с пръстите си. – Освен това убиецът иска жертвите му да останат живи най-малко за два грешни отговора, защото така изпитва удоволствие, капитане. За него измъчването и убиването на жертвите не са достатъчни. Той се нуждае от повече, защото садизмът му далеч надминава убиването. Убиецът се нуждае от пълното отчаяние на човека, който гледа. Той иска да го накара да изгуби ума си и да се почувства виновен.

Капитан Блейк мълчеше и разсъждаваше върху думите на Хънтър. Той ѝ помогна:

– Играта, въпреки че звучи лесна – въпрос и отговор, е много добре обмислена, капитане, и старателно разчетена да изкара от равновесие човека, който отговаря на въпросите.