Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Гарсия кимна.

– Ако ударът е достатъчно силен, отломките продължават да се изстрелват надолу във вътрешността на черепа, докато се набият достатъчно дълбоко в мозъчната тъкан, като куршум, и причиняват мигновено преустановяване на функциите на мозъка и смърт.

Карлос стисна зъби, сякаш почувства болката.

– Това се е случило при третото и последно пробиване на черепа на тази жертва. – Доктор Хоув посочи раната в средата на черепа на Касандра. – Терасовидната фрактура от тази рана е разкъсала мозъчните гънки и е завършила траекторията си вътре. – Патологът си пое дълбоко дъх и погледна в очите двамата детективи. – Тя не е имала шанс.

– А другите две рани? – попита Гарсия.

Хънтър наведе глава с натъжени очи, сякаш вече знаеше отговора.

– И двата удара са били достатъчно силни, за да предизвикат терасовидни фрактури – обясни доктор Хоув. – И въпреки че са стигнали до мозъка, не са се разпространили достатъчно дълбоко, за да причинят мигновена смърт. – Тонът, с който доктор Хоув произнесе следващите си думи, смрази въздуха в залата. – Но ако бе оживяла, те са щели да ѝ нанесат необратимо увреждане на мозъка. – Тя замълча за няколко секунди, докато гледаше извънземното лице на Касандра. – Въпреки че е умряла след третата фрактура, животът ѝ, такъв какъвто го е познавала, е свършил с първия удар.

Веднага щом се върнаха в кабинета си, Гарсия се приближи до бюрото си и включи компютъра. Нещо беше започнало да го гложди по средата на обясненията на доктор Хоув. Нещо, което той отчаяно искаше да провери.

Хънтър остави партньора си да работи, излезе навън и се обади на съпруга на Касандра Дженкинсън. Телефонът иззвъня само веднъж и после господин Джей отговори:

– Ало!

Съдейки по изтощения му, пресипнал глас, Хънтър разбра, че не е мигнал нито секунда.

– Господин Дженкинсън, обажда се детектив Робърт Хънтър от отдел "Убийства" на лосанджелиската полиция. Срещнахме се в дома ви.

Господин Джей не каза нищо. По негова молба Брайън Колдрън вече беше събрал доста подробно досие за детектив Хънтър. Господин Джей току-що го беше прочел и не можеше да отрече, че е смаян.

Робърт Хънтър беше израснал като единствено дете на работническо семейство в Комптън, беден квартал в южен Лос Анджелис. Майка му бе загубила битката с рака, когато той бил едва седемгодишен. Баща му не се беше оженил повторно и бе работил на две места, за да се справи с предизвикателствата да отглежда сам сина си. Син, който се оказал вундеркинд.

От много ранна възраст било очевидно за всички, че Хънтър е различен. Той схващал нещата по-бързо от повечето си връстници. Училището го отегчавало и забавяло. Приключил с материала за шести клас за по-малко от два месеца и само за да има какво да прави, изучил учебниците за седми, осми и дори девети клас. След като положил серия тестове и изпити, Хънтър бил преместен в специално училище за надарени деца, но дори учебната програма на специалното училище не била достатъчна за скоростта, с която напредвал. Хънтър слял четирите години в гимназията в две и с препоръки от всички учители бил приет за студент "при особени обстоятелства" в университета Станфорд. На деветнайсет години вече бе завършил психология – с отличие, а на двайсет и три бе получил докторска степен по анализ на престъпното поведение и биопсихология. Дисертацията му, озаглавена "Авангардно психологическо изследване на престъпното поведение", беше станала задължително четиво в Националния център за анализ на престъпления, извършени с особено насилие, към ФБР и все още беше и до ден днешен.

ФБР се беше опитвало няколко пъти да го привлече, първо като специалист по изготвяне на профили на престъпници и после като агент, но по някаква причина, която не беше спомената в доклада на Брайън, детектив Хънтър учтиво бе отказал на всяко предложение и бе предпочел да остане в лосанджелиската полиция. Директорът на Националния център беше казал, че Робърт Хънтър е най-добрият специалист по изготвяне на профили на престъпници, с когото е работило ФБР.

След като беше постъпил на работа в полицията веднага след защитата на докторската си степен, Хънтър се беше издигнал по ранг с мълниеносна скорост и бе станал най-младият полицай, произведен в детектив в лосанджелиската полиция. Оттогава постиженията му бяха ненадминати. Той беше приключил почти всички разследвания, които бе водил. Онези, които не беше приключил, беше довел почти докрай.