Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Слушам.

– Трябва да се оттегля за известно време. – Тонът на господин Джей беше решителен, но спокоен. – В близко бъдеще не мога да приемам поръчки.

Последва кратко мълчание, изпълнено с размисъл.

– Колко дълго означава "известно време"?

Господин Джей очакваше този въпрос.

– В момента – за неопределено време.

Този път мълчанието беше много по-дълго.

– За какво всъщност става дума, господин Джей? – Гласът на Бръснача остана непроменен. – Обаждаш се да ми кажеш, че се оттегляш? Ти по-добре от всеки друг знаеш, че в този бизнес оттеглянето идва по много грозен и окончателен начин.

Господин Джей не каза нищо.

– Заради Фресно ли е? Случи ли се нещо, което не ми казваш?

– Не, Бръснач, не е заради Фресно.

– Тогава говори направо, Джей, защото в момента искането ти звучи като измъкване, все едно минаваш от другата страна, а знаеш, че не гледаме с добро око на такива неща.

Господин Джей беше мислил дълго и усилено по въпроса. Имаше пълно доверие на малцина в този свят. В цяла Калифорния Бръснача беше единственият. Той му разказа достатъчно, за да може Бръснача да оцени решението му.

– Чакай малко – рече Бръснача, след като господин Джей приключи. Този път звучеше страшно изненадан. – Занасяш ли ме, Джей? В този ранен час?

Господин Джей си представи как Бръснача клати обръснатата си лъщяща глава, както правеше винаги когато откриеше, че са го измамили. Причината за огромната изненада на Бръснача се дължеше на факта, че господин Джей никога не се шегуваше.

– Бих дал всичко това да е шега, Бръснач. – Той изрече думите спокойно, но изпълнен с тъга.

Отново последва дълго мълчание.

– Казваш, че някой е нахлул в дома ти и не само е убил жена ти, но и те е накарал да гледаш чрез видеообаждане?

– Да.

Господин Джей сякаш чу как Бръснача превключи на по-бърза скорост на мислене.

– Шибана работа. Няма друг начин да се изразя. И твърдиш, че това не е отмъщение за твоя поръчка? Да не би онзи... маскиран изрод да е успял някак да те проследи?

– Не е отмъщение – решително потвърди господин Джей,

– Който и да беше, нямаше представа кой съм, нито за кого работя.

– Откъде си сигурен?

Господин Джей си припомни мисълта си отпреди няколко часа, когато разговорът с детективите от полицията най-сетне приключи.

Да, той знаеше точно каква беше грешката му, или по-точно – грешката на детективите. Сега разбра защо нещо не се връзваше в разпита. Защо не остана с впечатлението, че е заподозрян за убийството на съпругата си, при положение че би трябвало да бъде.

Онова, което издаде двамата детективи, не беше някой от въпросите им или нещо, което казаха. Напротив, беше нещо, което остана неизказано. Незададен въпрос.

След като господин Джей описа маската на убиеца, трябваше да го попитат дали би разговарял с полицейски художник, за да съставят заедно портрет по описание. Това беше единственият логичен развой на разпита, но те не го попитаха.

Защо?

Не му повярваха?

Нямаше причина да не му вярват.

И тогава господин Джей си спомни погледа на детектив Гарсия към детектив Хънтър. Беше леко отместване на очите, което продължи само секунда. Господин Джей го видя, но умореният му и покрусен мозък не можа да го изтълкува правилно. Това беше неговата грешка.

Погледът между детективите изразяваше потвърждение, не съмнение, сякаш описанието му на маската съвпадаше с нещо, което те очакваха. И това можеше да означава само едно – те вече знаеха за маската и за убиеца и единствената възможна причина за това беше, че той е убивал и преди.

– Повярвай ми, Бръснач, сигурен съм. Не беше заради мен или някоя от поръчките, които съм изпълнил.

Увереността в думите му накара Бръснача да се въздържи от повече въпроси. За момент той се постави на мястото на господин Джей. Бръснача също имаше съпруга и две дъщери, които обожаваше. Дори мисълта за подобен сценарий с тях го накара да се разтрепери от гняв.

– Аз... искрено съжалявам за загубата ти, приятелю.

Господин Джей не отговори.

Бръснача разбра, че това не е измъкване. Ако ролите им бяха разменени, той би направил абсолютно същото.

– Знаеш ли как да го намериш?

– Още не, но ще разбера.

– Не се съмнявам, приятелю. Направи каквото трябва... и Джей?

– Да.

– Знаеш, че можеш да разчиташ на мен, нали? Ако ти трябва нещо, каквото и да е, обади ми се. Имам връзки навсякъде в тази шибана страна. Копелето няма да се измъкне.

– Благодаря.