Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Моля – отговори господин Джей и вдигна ръка. Възвърна хладнокръвието и актьорското си майсторство. – Ако нямате повече въпроси, бихте ли ме оставили сам?

Хънтър и Гарсия се спогледаха обезпокоено.

– За жалост не можем да ви позволим да останете в къщата, господин Дженкинсън. Не и тази нощ.

Господин Джей се втренчи гневно в Робърт. Много добре знаеше, че няма да му разрешат да остане, но трябваше да играе ролята на "невеж гражданин".

– Как така няма да ми позволите да остана? Това е моята къща.

– Разбираме, господин Дженкинсън. – Гласът на Хънтър отново беше спокоен и сдържан. – И единственото, което мога да направя в момента, е да ви се извиня, но за жалост сега домът ви е и местопрестъпление и поради причини, които съм сигурен, че можете да си представите, трябва да го държим изолиран, докато екипът криминалисти ни разреши. Утре сутринта ще дойдем пак и отново ще огледаме всичко, търсейки нещо, което може да сме пропуснали тази нощ.

Господин Джей запази гневното изражение на лицето си и не каза нищо, като се престори, че разсъждава върху думите на Хънтър.

– Мога да ви обещая, че ще работим колкото можем по-бързо, господин Дженкинсън. С малко късмет, до утре вечерта ще предадем къщата на екипа за почистване и обеззаразяване. След това домът ви отново ще бъде изцяло на ваше разположение.

Мълчание.

– Много съжалявам – повтори Робърт.

– Може ли да си взема чисти дрехи? – попита господин Джей, като се погрижи да не говори ядосано.

– Разбира се. Не бързайте. Ще чакаме навън.

Нещо не се връзва , помисли си господин Джей, когато Хънтър и Гарсия излязоха от кабинета му.

Въпреки че беше изтощен и емоционално изразходван, мозъкът му все още беше в състояние да разсъждава върху основни факти и четири от най-основните във връзка с разследването нещо не се връзваха.

Първо, той удобно отсъстваше по време на убийството на съпругата си. Второ, не бяха открити следи от влизане с взлом и това означаваше, че детективите трябва да са помислили за вероятността, че извършителят е имал ключ за къщата. Трето, видеообаждането, което господин Джей беше получил, нямаше да бъде проверено. Дори детективите го потвърдиха. И четвърто, бележката, която бяха намерили в чантата на Касандра, лесно можеше да е подхвърлена там, за да създаде илюзията, че някой я е дебнал, и така да насочи разследването в погрешна посока.

Имайки предвид само тези четири факта, господин Джей знаеше, че би трябвало да го разпънат на кръст с въпроси, но това не се беше случило.

Когато излезе от хотела късно снощи, той се замисли какви въпроси ще му зададат. Въпроси за алибита, които да подкрепят историята му. Въпроси какви делови срещи е имал във Фресно. Имена, телефонни номера, графици, адреси... всичко. Когато разговорът започна с въпроси за последните му две пътувания и кой има ключове за къщата, господин Джей си помисли, че скоро ще почнат да го въртят на шиш, но за негова изненада, въпросите бързо се насочиха към нещо, което не беше предвидил. Детективите, изглежда, нямаха намерение да се разравят по-надълбоко в деловото му пътуване.

За господин Джей това беше проблем номер едно. Проблем номер две беше, че Касандра бе убита в собствения им дом без очевиден мотив. Нямаше обир. Нямаше очевидно сексуално нападение. Когато господин Джей добави проблем номер едно към проблем номер две, а беше сигурен, че детективите вече са го направили, главният резултат беше едно голямо и лъскаво "престъпление от страст", примигващо най-отгоре в списъка, но разговорът не се отправи и в тази посока. Те не го попитаха дали с Касандра са се карали много напоследък, нито дали той има някакви подозрения, че тя има извънбрачна връзка. Не го попитаха и дали той има любовница или дали са говорили или обсъждали развод. Всъщност изобщо не му зададоха въпрос за състоянието на брака им след двайсет и една години. Детективите се интересуваха от видеообаждането с колкото е възможно повече подробности.

Защо? – запита се господин Джей.

Ако мислеха, че видеообаждането е инсценирано, може би това беше, защото се опитваха да го хванат в лъжа, да го накарат да си противоречи, но въпреки това...

Изведнъж дъхът на господин Джей секна в гърлото му, защото осъзна каква грешка е направил.

В осем и половина сутринта Гарсия отново отиде в дома на семейство Дженкинсън заедно с двама униформени полицаи. Той разглеждаше фотографиите на полицата над камината, когато Хънтър най-после дойде близо два часа след него.