Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Детектив Хънтър, специален отдел "Убийства"..

Обаждаше се доктор Каролин Хоув, главният патолог на Института по съдебна медицина на Лос Анджелис. Тя току-що беше приключила с аутопсията на трупа на Касандра Дженкинсън.

След като се раздели с Хънтър и Гарсия, господин Джей се регистрира в евтин мотел в Портър Ранч, недалеч от дома му в Гранада Хилс, но това беше само в случай, че полицаите проверят. Той дори не видя как изглежда стаята му. Веднага щом взе ключовете от кльощавия нощен дежурен, който миришеше на мас и печено сирене, се качи в колата си и отиде право в апартамента, който държеше в Торънс, южен Лос Анджелис. Беше наел апартамента, за който не знаеше абсолютно никой, под фалшиво име преди няколко години и го плащаше в брой в началото на всяка година – винаги предварително за дванайсет месеца.

Господин Джей трябваше да проведе няколко телефонни разговора, но знаеше, че до сутринта няма да може да направи много. Чувстваше се изтощен и мозъкът му повтаряше, че най-добрата му възможност за избор е да се опита да презареди и да се отдаде на така необходимата почивка, макар и само за един-два часа, но сънят не дойде. Бъркотията в съзнанието му не го позволи. Всеки път, когато затвореше очи, той беше бомбардиран от образи на Касандра, обляна в кръв.

Господин Джей отиде в дневната и си наля щедра доза бърбън – достатъчно, за да поуспокои малко нервите си, но не толкова много, че да замъгли мислите му. Взе чашата, угаси лампите и се разположи на малкия диван срещу големия прозорец в източната стена. Гледката съвсем не беше зрелищна, но когато слънцето изгрееше, се виждаше част от Редондо Бийч и Тихия океан и само това имаше огромно успокояващо въздействие.

Господин Джей се втренчи в светлините на града, отпи малка глътка от питието си и остави силния алкохол с нюанси на сладък дъб и карамел да се задържи в устата му, докато започна да изгаря езика му и вътрешната страна на бузите. Едва тогава преглътна златистата течност. Обикновено тялото му веднага започваше да се затопля отвътре, но господин Джей се съмняваше дали това някога ще се случи отново. Имаше чувството, че душата му е смразена, и изпитваше само омраза, затъмнена от ненаситно желание за мъст.

Той се настани удобно на дивана и си припомни момента, в който беше влязъл в дома си и се срещна с двамата детективи, водещи разследването.

През годините пътищата на господин Джей се бяха кръстосвали с повече ченгета и детективи, отколкото приятели имаше. За него всички те бяха от един дол дренки, но в единия от двамата детективи имаше нещо, което го заинтригува. За разлика от другите детективи, които, изглежда, винаги бяха нервни и водеха битка без изгледи за успех със собствените си демони, този беше в другия край на спектъра. Нещо в спокойствието в очите му, в присъствието на духа и увереността, с която говореше, го открояваше от останалите. Господин Джей не беше сигурен дали това е добър знак или не.

Той пак отпи от бърбъна, извади портфейла си и взе визитната картичка, която му беше дал детективът.

Робърт Хънтър, специална секция "Убийства“, Лосанджелиска полиция.

Господин Джей трябваше да помоли Брайън Колдрън да му изпрати пълното досие на детектив Хънтър.

Когато довърши второто си питие, ивици синя светлина бяха прорязали тъмното небе. Той остави чашата и погледна часовника си. Време беше за първото обаждане.

Господин Джей отиде в единствената спалня в апартамента, отвори гардероба и коленичи до тежкия сейф, който се отваряше с ключалка с биометричен пръстов отпечатък, поставена на мястото, където трябваше да са обувките му. Устройството сканира палеца му и господин Джей въведе шестцифрен код.

Сейфът се отвори със слаб глух звук. Господин Джей взе един от няколкото нови мобилни телефона с предплатени карти и набра номер, който знаеше наизуст. Телефонният номер беше на човек, който работеше в същия картел като него, човек на върха, когото той познаваше само като Бръснача.

Телефонът иззвъня два пъти и после отговори плавен напевен глас.

– Бръснач, обажда се господин Джей.

– Господин Джей? – отвърна Бръснача със заинтригуван и любопитен тон. Той определено не очакваше да получи обаждане от господин Джей, още по-малко по това време на утрото. – Наред ли е всичко? Имаше ли проблеми във Фресно?

– Не. Във Фресно всичко мина гладко. Нямаше засечки.

– Радвам се да го чуя.

– Имам обаче друг проблем.