Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Защо?

Робърт му даде обяснението, което господин Джей вече знаеше.

– Намерихме черен лаптоп "Асус" върху плота в кухнята – обади се Карлос. – На съпругата ви ли беше?

Господин Джей кимна.

– Да, беше на Касандра.

– Казахте, че извършителят е носел маска – рече Гарсия, връщайки темата на видеообаждането.

– Шибан страхливец – отговори господин Джей. – Достатъчно мъж, за да нахлуе в дома ми и да убие беззащитна жена. И да ми се обади по видеовръзка, за да видя как си играе на господ. Но не достатъчно мъж, за да покаже лицето си. – Едната от вените на челото му заплашваше да се пръсне.

– Можете ли да опишете маската?

Описанието на маската на убиеца на господин Джей беше същото като онова, което им беше дала Таня Кейтлин преди два дни.

Гарсия погледна партньора си, но не каза нищо.

– Освен това споменахте, че убиецът ви е казал, че обаждането до полицията ще е загуба на време, така ли?

– Да. Той каза, че полицаите няма да пристигнат навреме.

Двамата детективи се спогледаха. Пак се налагаше да проверят записите на телефон 911 за фалшиви обаждания, но Хънтър и Гарсия бяха сигурни, че убиецът е използвал същата тактика като преди.

Робърт реши да доближи разпита до първата жертва.

– Знаете ли дали съпругата ви е познавала жена на име Карън Уорд? Попита той.

Господин Джей присви очи и повтори името два пъти.

Хънтър го наблюдаваше внимателно.

– Името не ми говори нищо, но Касандра познаваше много хора, които аз не съм виждал. Хора от фитнеса, от благотворителните магазини, в които работеше доброволно, от групите за поддръжка, на които ходеше. Кръгът ѝ от приятели беше много по-голям от моя. – Господин Джей прикова Хънтър със сериозен поглед. – Защо? Коя е тя?

– Все още не знаем – излъга Хънтър. – Името ѝ беше на визитна картичка, която намерихме навън на улицата.

– Къде? – попита господин Джей, който очевидно му повярва. – На улицата пред къщата ми? Или в двора?

Робърт трябваше да разсъждава бързо.

– Това е причината да питам. Намерихме я малко по-нататък на улицата. Вероятно не е важно, но ще попитаме във всяка къща наоколо.

Господин Джей не можа да разбере дали това е лъжа или не, но веднага запамети името. Щеше да помоли Брайън Колдрън да провери коя е тази жена.

Хънтър побърза да смени темата.

– Споменахте за групи за поддръжка във връзка със съпругата ви.

– Преди няколко години Касандра загуби майка си от недиагностицирано сърдечно заболяване – обясни господин Джей.

– Групите за поддръжка ѝ помогнаха много по онова време, но и тя обича да помага на другите. – Той млъкна, осъзнавайки грешката си. Болката му беше осезаема. – Обичаше да помага на другите – поправи се господин Джей. – Затова от време на време ходеше на сеанси с групи за поддръжка за хора, изгубили от болест близки, които са обичали. Опитваше се да им помогне по някакъв начин. Такава си беше.

– Знаете ли подробности за групите за поддръжка? – попита Хънтър. – Имена? Места, където са се събирали? Нещо друго?

– Не, но мога да се обадя на някои нейни приятелки и да разбера.

– Много ще ви бъдем благодарни – отвърна Хънтър, въпреки че щеше да изпрати екип да проучи въпроса.

– Съпругата ви използваше ли сайтове на социални мрежи? – попита Гарсия.

– Не го ли правят всички в днешно време?

– Да, вярно е – съгласи се Карлос. – Споменавала ли е да са я тормозили тролове или да са ѝ изпращали неуместни съобщения или нещо подобно?

Господин Джей вдигна ръка и с палеца и показалеца си потърка уморените си очи.

– Не – отговори той. – Никога. – Но тя ги използваше само за да поддържа връзка със стари приятелки от Санта Ана. Не прекарваше онлайн повечето си време, както правят повечето хлапета в днешно време, например синът ми.

– А вие, господин Дженкинсън? – попита Гарсия. – Имате ли страница в някоя социална мрежа?

– Да. Фирмата ми също има бизнес уебстраница.

Хънтър знаеше, че следващият му въпрос ще прозвучи малко странно.

– Въпросът за датата на сватбата ви, господин Дженкинсън...

Господин Джей се втренчи в него и Робърт видя опустошителна болка в очите му.

– Спомняте ли си някой да ви е задавал същия въпрос наскоро, може би тази година? Може би докато сте били някъде с приятели, на вечеря, на празненство или с някого, с когото работите, на питие в бар... или другаде?

Въпросът наистина се стори странен на господин Джей.

– Не. Не си спомням да са ме питали за деня на сватбата ми много отдавна. – Той поклати глава. – Дори не знам откога.