Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Заинтригуваността на присъстващите се засили.

– Не. Съвсем не. Само си помислих, че може би... – Хънтър не довърши изречението си.

– Стаята ще ме разсейва? – Господин Джей улови погледа на Хънтър и го проследи, но предпочете да не поглежда към стола и локвата кръв под него. – Прав сте – призна той. Очите му се съсредоточиха в произволна точка на пода пред него и спокойствието му най-после се пречупи.

Робърт отново му даде минутка.

След малко господин Джей вдигна глава.

– Не е необходимо да ходим в управлението, господин Дженкинсън. Може да отидем в някой местен полицейски участък или дори в един от полицейските микробуси, паркирани навън, ако предпочитате – предложи Хънтър.

Господин Джей се замисли, а после зададе друг въпрос:

– Има ли следи от влизане в някоя друга стая в къщата?

Хънтър леко повдигна вежди.

– Вие сте единственият човек, който може да ни каже това с някаква степен на сигурност, господин Дженкинсън, но доколкото можем да преценим, използвана е само тази стая.

Господин Джей кимна и след няколко секунди каза:

– Може да отидем в кабинета ми, ако нямате нищо против.

– Той посочи.

Робърт не виждаше причина да не отидат там и двамата с Гарсия бързо се спогледаха.

– Да, разбира се – рече Карлос и потупа джобовете си под предпазния гащеризон. – Нося тефтерчето си и мога да запиша разговора на телефона си. – Готови сме.

Господин Джей се обърна да ги поведе към кабинета си. Погледът му се плъзна по снимките на полицата над камината и той се закова на място. Бездънната пропаст в душата му, която беше заплашила да го погълне целия, се завърна с яростта на торнадо. Докато стоеше там, втренчил се във фотографиите в рамки, господин Джей почувства, че душата му го напуска. В ушите му като гръм прозвуча въпросът, зададен от демонския глас.

Кога е годишнината от сватбата ти ?

Дълго време никой не помръдна.

– Господин Дженкинсън, наред ли е всичко? – попита Хънтър.

Отговор не последва.

Господин Джей, изглежда, се беше замислил за нещо.

– Господин Дженкинсън?

– Искам да попитам нещо. Трябва да знам – каза накрая той, отказвайки да погледне другите в очите.

Всички зачакаха.

– Знам, че съпругата ми е била съблечена. – Отново последва дълго, изпълнено с чувства мълчание. – Трябва да знам. Била ли е... – Господин Джей се запъна на следващата дума и реши да започне отново. – Онзи психопат... – Пак не можа да я изрече.

– Господин Дженкинсън – каза доктор Слейтър, пристъпи крачка напред и смъкна качулката на белия си предпазен гащеризон. Русата ѝ коса беше прибрана на разрошен кок на тила, но това не я правеше по-малко привлекателна. Тъкмо обратното, разрошената коса добавяше чар към вида ѝ.

Господин Джей насочи вниманието си към нея.

– Аз съм доктор Сюзан Слейтър – тихо и сдържано каза тя, – водещият криминалист на това местопрестъпление. Извърших щателен преглед на тялото на съпругата ви, преди да дам разрешение да бъде откарано в Института по съдебна медицина. Мога да ви уверя, че няма абсолютно никакви следи от сексуално насилие.

Господин Джей си пое дъх.

– Не се обиждайте, докторе, но това не е сто процента сигурно, нали? – Той прикова доктор Слейтър с поглед, който можеше да среже диамант. – Ще трябва да изчакам аутопсията, за да бъда сигурен, нали? Защото технически психопатът пак може да е...

– Този убиец не е сексуален хищник, господин Дженкинсън – намеси се Хънтър с твърд и уверен глас. – Той не търси сексуално удовлетворение.

– Откъде сте толкова сигурен, детектив? – попита господин Джей.

– Защото съм срещал стотици от тях – решително отговори Робърт. – Тяхното неспирно търсене на сексуално удовлетворение винаги е основният мотив за действията им. Половият акт никога не е незабележим, нито прикрит. Винаги е насилствен. Това е едно от първите неща, които забелязваме, когато отидем на местопрестъплението. – Погледът на Хънтър отново обходи стаята. – Тук няма нищо такова, господин Дженкинсън. Като се има предвид фактът, че убиецът е бил сам със съпругата ви кой знае колко време, ако е търсел сексуално удовлетворение, нищо не му е пречело да го получи.

– Именно това имам предвид, детектив – възрази господин Джей. – Няма да знаем със сигурност, докато не бъдат готови резултатите от аутопсията.

Хънтър не искаше да разкрива, че сега, с убийството на Касандра Дженкинсън, е установена схема на несексуален нападател, защото убиецът с видеообажданията вече е взел първата си жертва преди по-малко от шейсет часа. Жертва, към която също не беше проявил ни най-малък сексуален интерес.