Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Извинявай, че ти се обаждам вкъщи – каза господин Джей,

– Но се нуждая от услуга. – Той съжали веднага щом последната дума се отрони от устата му. Никога не се обаждаше за услуга, винаги по работа. Думата "услуга" предполагаше слабост и означаваше, че сега господин Джей ще бъде длъжник на Брайън. Надяваше се, че Брайън не е обърнал внимание на това.

И наистина беше така.

– Не може ли да почака до утре? – попита Брайън.

– Не – отговори господин Джей и чу, че Брайън отново въздъхна дълбоко.

– Е, с какво мога да помогна?

– Преди малко е имало обаждане на 911, препратено до лосанджелиската полиция – обясни господин Джей. – Вероятно убийство.

Брайън записа адреса, който му даде господин Джей.

– Първото, което искам от теб, е да разбереш дали наистина се е случило нещо.

Господин Джей все още се държеше като удавник за сламка в надеждата, че всичко може да е било само извратена шега.

– Добре – отвърна Брайън. – И ако наистина се е случило нещо?

– Тогава искам да следиш случая денонощно. Трябва да знам всички данни, които се подават за разследването. – Господин Джей замълча за малко. – Има ли начин да получиш информацията от дома си, или трябва да отидеш в Управлението?

– Ако в момента се нуждаеш само от потвърждение, мога да го направя оттук.

– Добре. Обади ми се, когато получиш информацията.

Господин Джей отново погледна скоростта. Все още спазваше ограничението.

Телефонът иззвъня. Тайният номер на Брайън Колдрън се появи на големия екран на таблото на кадилака на господин Джей. Той натисна бутон на волана и прие обаждането.

– Брайън, какво имаш за мен?

– Обаждането е било за истинско престъпление.

Господин Джей почувства, че невидима кама пронизва сърцето му. Пръстите му стиснаха волана, докато кокалчетата му побеляха.

– Жертвата е жена – продължи Брайън. – Четиресет и двегодишна. Името ѝ е Касандра Дженкинсън.

– Има ли някакви съмнения за самоличността ѝ? – попита господин Джей. Надеждата му се превърна във фантазия.

– Не според екипа на мястото. Официалното разпознаване е само въпрос на протокол. Шофьорската ѝ книжка е намерена в чантата ѝ.

Невидимата кама се заби по-дълбоко в сърцето на господин Джей. Той я усети, че разкъсва всичко в него.

– Намерили ли са мобилния ѝ телефон? – Гласът му отново стана студен и безчувствен както винаги.

– Мобилен телефон? Ще знам, когато качат доклад в системата. Да се надяваме, че ще стане утре сутринта.

Няма значение, помисли си господин Джей. И без това щеше да го научи преди Брайън.

– Жертвата е била омъжена за... – опита се да продължи по-нататък Брайън, но господин Джей го прекъсна.

– Достатъчно. Засега това е всичко, което ми трябва. – Той пак замълча за момент. – А сега, както ти казах, искам да следиш всичко за разследването. Същият формат, както винаги. Същият непроследим имейл, както винаги. За всяко ново разкритие, което сметнеш за важно, обади ми се на този номер незабавно. Ако се нуждая от някаква друга информация, ще ти звънна.

Господин Джей затвори и отново погледна скоростомера. Сто и десет километра в час нямаше да е достатъчно. Кадилакът CTS-V ускоряваше от нула до деветдесет и пет километра за 3.7 секунди. Колата имаше 6.2-литров свръхзареден V-образен двигател с осем цилиндъра и развиваше триста километра в час. Освен това беше оборудвана със супермодерен антирадар, който засичаше полицейски радари и камери от километър и половина. Автомобилът несъмнено беше страхотен. Време беше господин Джей да използва възможностите му.

Към два часа след полунощ Хънтър, Гарсия и доктор Слейтър тъкмо приключваха с местопрестъплението. Според протокола, след като беше заснет и документиран от всички възможни ъгли спрямо мястото и положението, в което беше намерен, трупът на Касандра Дженкинсън най-после беше откаран в Института по съдебна медицина. Проливният дъжд, който беше започнал да вали, когато дойдоха, бе продължил повече от час и беше отмил всички евентуални улики, включително евентуални отпечатъци от стъпки, които убиецът можеше да е оставил, докато се е приближавал или отдалечавал от къщата. Благодарение на бързата си работа криминалистът на алеята за коли беше успял да запази частичния отпечатък от автомобилна гума, който беше открил. Той успя да снеме отпечатъка, като използва желатиново фолио – безцветно тиксо с желатиново покритие от едната страна, което прилепва плътно и може да взима отпечатъци почти отвсякъде, включително грапави, порести, неравни, криви и гладки повърхности.