Крис Картер - Смъртоносно обаждане

За негова изненада някои от старите му приятели се бяха издигнали до върха на "уличните" организации, които бяха станали по-силни и могъщи от всякога. Някои се бяха обединили и създали картел. Бяха се разграничили от старата "улична търговия" и бяха придобили няколко особени бизнеса, които включваха не само казина в Калифорния, Невада, Луизиана и Ню Джърси. Именно те потърсиха Джон.

– Трябва ни човек като теб – казаха му. – Някой с познанията и уменията, които ти придоби, докато те нямаше.

Джон се смяташе за предаден от правителството на страната си и това изигра главната роля в решението му да се присъедини към картела.

– Никой не може да ти предложи това, което ще ти предложим ние, ако вземеш правилното решение. Знаеш го, нали?

– Ще приема предложението ви при няколко условия – отвърна господин Джей. – Първо, винаги ще работя сам, не като част от екип.

– Продължавай.

– Искам да водя, доколкото е възможно, нормален живот, затова ще ми трябва фасада... легитимен бизнес, който ще издържи на всякакви проверки.

– Лесно може да се уреди.

– Освен това ще ми трябва нова самоличност. Името, което имам, не ми върши работа.

– Разбира се.

Две години по-късно господин Джей се запозна с Касандра.

Гарсия пристъпи по-близо, за да огледа по-добре главата на жертвата, но също като Хънтър и доктор Слейтър не видя нищо през гъстия, лепкав пласт от кръв и коса.

– Перфорации на черепа? – недоверчиво попита той. – С какво? Малка дрелка? – Погледът му бързо обходи стаята, сякаш търсеше инструмента.

Хънтър поклати глава.

– Не, не с дрелка. Косата ѝ би се завъртяла и усукала от скоростта на дрелката. – Той описа кръг с показалеца си. – Това би създало дебели възли в основата на раната и би сплъстило косата ѝ, а тук няма такова нещо.

Измина секунда мълчание и после Карлос изкриви лице, сякаш почувства болката.

– Чук и гвоздей.

Този път Робърт кимна.

– Или нещо много подобно.

Доктор Слейтър също кимна.

– И този извод ни довежда до единствената друга прилика в метода на действие дотук между тази жертва и убитата жена пред три нощи. Както си спомняте, първото е трапезният стол.

– Изтезания – рече Карлос.

– Точно така – потвърди доктор Слейтър. – Убиецът малко по малко е разкъсал лицето на първата жертва, а на тази е пробил черепа... по една дупка всеки път.

Хънтър реши, че е време да даде на доктор Слейтър малко повече информация.

– Има и трета прилика между двете убийства, докторе.

Тя се обърна с лице към него.

– Видеообаждането – обясни Робърт. – Също като при първото убийство извършителят е предал цялото изпитание по видеовръзка. Този път на съпруга на жертвата.

– Все още нищо не е сто процента сигурно – намеси се Гарсия, – защото не сме разговаряли с господин Дженкинсън.

– Къде е той? – попита доктор Слейтър.

– Сигурно в момента пътува насам, но е бил във Фресно, когато е получил обаждането.

– Фресно?

Гарсия кимна.

– Той е бизнес консултант. Бил е там по работа.

– Пак ли е имало игра с въпроси? – попита тя.

Карлос леко наклони глава настрана.

– Очевидно е имало и ако правилата са били същите като първия път, след всеки грешен отговор жертвата е била наказвана.

– Блъскане на лицето в контейнер със стъкла – замислено каза доктор Слейтър. – Дупки, пробити в черепа.

– Веднага щом играта е свършила, съпругът се е обадил на 911 – каза Хънтър.

– Това обяснява защо всички дойдохме тук толкова бързо – каза доктор Слейтър. – Кръвта на жертвата още е топла. Вкочаняването още не е започнало. Бих казала, че тя е мъртва от два часа, може би по-малко.

– Колко пробождания в черепа ѝ са били необходими, преди да свърши играта, докторе? – попита Гарсия.

– Трудно е да се каже, детектив. – Доктор Слейтър насочи към жертвата изпълнените си с жал очи. – Зависи от различни фактори – диаметър на използвания гвоздей, мястото на перфорацията, колко дълбоко е бил забит гвоздеят в черепа и дали е засегнал мозъка. В зависимост от точността на убиеца и какви поражения е искал да нанесе, играта може да е приключила с един грешен отговор или с десет. Убиецът е контролирал всичко.

Хънтър отстъпи няколко крачки назад, когато най-после успя да откъсне вниманието си от жертвата. Той забеляза, че също като в преддверието на семейство Дженкинсън, и в дневната не е пипано или преместено нищо. Вече беше огледал пръстите и ръцете на Касандра. Нямаше охлузвания, нито драскотини или следи от някакви наранявания при самозащита. Тя беше сравнително висока жена – метър седемдесет и два-три сантиметра, слаба и стройна, с добре оформени мускули, и това предполагаше, че най-малко веднъж седмично е ходела на фитнес. Хънтър беше сигурен, че ако не е била изненадана или заплашена с пистолет, госпожа Дженкинсън би оказала съпротива, при това доста силна, но въпреки това нямаше следи от борба никъде – нито по тялото ѝ, нито в дома ѝ.