Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Демонът зад Касиди сложи върха на металното длето над главата ѝ. Постави го на седем-осем сантиметра над челото ѝ и малко вдясно от центъра.

Касандра усети острия връх върху скалпа си и отчаяно стрелна очи нагоре, сякаш се опитваше да види веждите си.

Демонът вдигна чука.

Касандра сведе очи и отново се вгледа в съпруга си на екрана на мобилния си телефон. Устните му се раздвижиха, но от тях не излезе звук. Диафрагмата му нямаше сили. Той само беззвучно оформи с устни думите: Много съжалявам.

БАМ.

Демонът удари с чука по длетото. Върхът проби черепа на Касандра. Очите ѝ се завъртяха нагоре в главата и тялото ѝ силно потрепери. Въпреки парализиращото средство, което ѝ бяха дали, то все още реагираше на моторни нервни импулси.

Мълчаливо и трепейки от гняв, господин Джей подскочи на място. Озова се изгубен в толкова дълбока бездна, че почувства как душата му умря.

И после дойде изненадата.

Господин Джей очакваше да види, че длетото ще бъде вкарано докрай в мозъка на Касандра, но в главата ѝ беше проникнал не много повече от един сантиметър. Демонът беше контролирал силата на удара с чука със съвършена точност на скулптор – един-единствен удар, нищо повече, защото не беше необходимо.

Когато демонът най-после дръпна ръцете си, от главата на Касандра потече гъста, лепкава кръв и образува неравна червена пътека по слепоочието и бузата ѝ чак до брадичката.

Господин Джей затаи дъх, стискайки зъби с гнева на хиляди богове.

Клепачите на Касандра потрепнаха хаотично няколко секунди и после спряха. Очите ѝ се върнаха на местата си, измъчени и преливащи от болка.

– Ха-ха-ха-ха-ха!

Електронно изкривеният смях изненада господин Джей, който отново подскочи на място.

– Мислеше, че просто ще забия длетото дълбоко в главата ѝ с един-единствен удар? – попита демонът.

Господин Джей не отговори.

– Помисли си го, нали?

Мълчание.

– Нямаше да е забавно. Не, Джон. Ще продължаваме, докато дадеш правилния отговор или докато жена ти умре. За всеки грешен отговор ще пробивам нова дупка в черепа ѝ. Не съм сигурен колко дупки ще трябват, докато тя умре, но не мисля, че ще са необходими много, нали?

– Копеле...

– Знаеш правилата – прекъсна го демонът. – Не можем да продължим, докато не ми кажеш правилния отговор. И така, да опитаме отново. Датата на сватбата ти. Имаш пет секунди.

Колелцата в мозъка на господин Джей не знаеха накъде да се завъртят. Гневът се сблъска със страх, който се сблъска със съмнение и безнадеждност, и всичко се обви в чувство за пълна празнота.

Касандра отново примигна, този път бавно. Очите ѝ изглеждаха объркани.

Върху рамото ѝ капеше кръв от брадичката.

– Четири... – отброи демонът.

Седми март – отново си помисли господин Джей, но сега знаеше, че греши. Тогава защо в ума му постоянно изскачаше тази дата? Деня ли бъркаше или месеца?

– Три...

На полицата над камината в дневната им имаше най-малко две фотографии от сватбата им. Господин Джей и Касандра стояха пред църквата с широки усмивки на лицата. Снимките ли бяха подсказали на този психопат идеята за въпроса?

Не трябва да мислиш за това, Джон. Мисли за датата за сватбата, по дяволите.

– Две...

Очите на Касандра се фокусираха само за момент и тя погледна целенасочено съпруга си. Отчаянието, което беше съзряла на лицето му преди няколко секунди, се беше засилило неимоверно.

– Една...

– Седми април? – Думите се отрониха от устата на господин Джей без абсолютно никаква убеденост и прозвучаха по-скоро като въпрос, отколкото като твърдение. Бяха само догадка, нищо повече. Психическите му терзания бяха толкова силни, че вероятно не би си спомнил и собствената си рождена дата.

Когато тези две думи стигнаха до ушите на Касандра, тя примигна и дори през сълзите ѝ господин Джей видя, че очите ѝ изгубват надежда веднъж завинаги.

– Пак грешен отговор – каза демонът, спокоен като свещеник, който изнася неделна проповед. Той доближи длетото и чука до главата на Касандра. Този път сложи длетото малко вляво от центъра и само на два-три сантиметра от челото ѝ.

Господин Джей отново изпита желание да го умолява, да падне на колене и да се разридае, но какво полза щеше да има? Демонът нямаше да го послуша. Нямаше да спре.

Дяволът вдигна чука и замахна.

БАМ.

Още един идеално контролиран удар, който вкара само върха на длетото в черепа на Касандра. Тя отново потрепери конвулсивно на стола и очите ѝ изчезнаха в неизвестността, но този път главата ѝ застрашително се разтресе за секунда, сякаш някакво голямо насекомо беше пропълзяло в носа ѝ и бе ужилило мозъка ѝ.