Крис Картер - Смъртоносно обаждане

Двамата детективи облякоха гащеризоните, нахлузиха качулките на главите си и най-после влязоха в ново шоу на ужасите.

Къщата на Касандра Дженкинсън беше не по-малко красива отвътре. През външната врата се влизаше в просторно преддверие с поразителен кристален полилей на тавана. Голямо огледало в рамка в готически стил заемаше по-голямата част от стената вляво. Вдясно имаше правоъгълна масичка с двоен пиедестал, върху която беше поставена модернистична скулптура от усукана неръждаема стомана. Овалният, ръчно изработен турски килим на пода пред тях изпълваше с цвят помещението. На пръв поглед нищо не изглеждаше разместено.

Никълъс Холдън, същият експерт по пръстови отпечатъци, който беше работил на първото местопрестъпление, внимателно претърсваше за отпечатъци ключалката на вратата и я разглеждаше.

– Някакви следи от влизане с взлом? – попита Хънтър и се наведе да види по-отблизо.

Холдън поклати глава.

– Нищо очевидно. Нито вратата, нито ключалката са насилени по някакъв начин.

– Шперц? – попита Гарсия.

– Малко вероятно. Точно това гледах, но ключалката е с пет лоста. Трудно се намират в Щатите и това е изненадващо, защото са изключително стабилни. Благодарение на петте лоста, отварянето с шперц е чудовищна задача. Необходими са подходящи инструменти и много време, за да я отвориш.

– Колко време? – настоя Карлос.

Холдън повдигна рамене.

– Трудно е да се каже, но вероятно много повече, отколкото някой нападател е готов да загуби на предната веранда на къща, която се вижда отвсякъде.

Никоя от къщите на Фландърс Стрийт не беше защитена с порта или ограда. Човек, застанал или коленичил пред вратата на семейство Дженкинсън, лесно можеше да бъде забелязан от повечето съседни къщи.

– Току-що започнах тук – добави Холдън, – но вече открих отпечатъци от двама души. Едните са на жена, вероятно на жертвата, а вторите несъмнено са мъжки. Големи ръце.

Детективите му благодариха, отвориха следващата врата и влязоха в стая, окъпана в ярка светлина от два мощни прожектора, поставени от криминалистите.

Дневната на две нива, в която се озоваха, беше поразителна, е висока камина от тъмен гранит и лакиран дъсчен под беше богато обзаведена със старинни мебели, произведение на изкуството и голям персийски килим, който ѝ придаваше екзотична атмосфера. Ако полилеят в преддверието беше изумителен, този в средата на тавана на дневната беше внушителен, с десет електрически крушки с формата на свещи оградени със стотици висулки от кристални мъниста, които се спускаха като искрящи дъждовни капки. Всичката тази красота и покой обаче бяха разбити от ужаса, който сега заемаше централното място в стаята.

Единият от шестте стола около масата за хранене срещу камината беше преместен близо до стена, на която бяха окачени няколко оригинални картини в рамки. На стола, с коса, лице и тяло, облени в кръв, седеше гола жена с широко отворени очи и уста, изкривена в замръзнал писък, който сигурно не беше стигнал до никого освен до чудовището, което я беше осакатило.

– Детективи – поздрави ги доктор Сюзан Слейтър и кимна. Тя стоеше зад стола с жертвата.

Хънтър и Гарсия не отговориха. Заинтригуваните им погледи бяха приковани в ужасените очи на мъртвата жена. Доктор Слейтър не се обиди.

– Не е каквото очаквахте, нали? – попита тя.

Робърт беше потънал в дълбок размисъл като шахматист, който анализира неочакван ход на противника, опитвайки се да разбере срещу какво е изправен.

– Не съм сигурен какво очаквах – най-после отговори той и след това отвърна на поздрава ѝ: – Здравей, докторе.

Карлос направи същото.

Тя им даде още няколко секунди. Кичур руса коса падна изпод качулката на предпазния ѝ гащеризон. Доктор Слейтър спокойно го прибра.

– Колко сигурни сте, че извършителят е същият като отпреди три нощи? – попита тя.

Детективите много добре разбираха защо доктор Слейтър задава този въпрос. Съдейки само по местопрестъплението, всеки би си помислил, че методът на действие и почеркът на убиеца предполагат друго.

– В момента не сме много сигурни – отговори Гарсия.

– И аз така си помислих – каза доктор Слейтър. – И точно затова попитах, защото и аз имам съмнения. Да се свържат двете убийства само въз основа на уликите от двете местопрестъпления... – Тя бързо огледа дневната, – би било твърде пресилено. Освен факта, че и тази жертва е била поставена да седи на трапезен стол. – Доктор Слейтър го посочи. – Методът на действие на убиеца е много различен от предишния път. – Тя пристъпи напред. – Нека да ви покажа.